Джон Броснан: Небесните господари - цялата поредица в една книга

— Щом е така, защо не унищожите остатъците от човечеството? — попита Робин.

— Етическата програма забранява прякото унищожение на което и да е човешко същество — отговори Фибъс.

— Да — горчиво каза Джан, — но ви позволява да си седите на несъществуващите задници и да гледате как хората удобно си измират векове наред в неравна борба с пустошта.

— Безполезно е да ни обвиняваш. Ние само правим това, за което сме програмирани от някогашни хора. Сега те са Елои.

— Казваш, че не можете да убивате хора — пак се намеси Робин, — но аз знам, че неколцина от космическите хора са загинали, когато си нападнала града и техния кораб с Играчката.

— Моята цел бе не да ги убивам, а да премахна лъчевите оръжия. Смъртта им е нежелана злополука.

— Фибъс, на твое място бих внимавала какво говоря — каза Джан. — Проявяваш твърде човешка черта — умилението да се цепи косъма на две.

— Искате ли да продължа?

— Да, разбира се — остро каза Джан. — Кажи ни как се промени положението, та вие се измъкнахте от черупката си.

— Причина е пристигането на този кораб над Шангри Ла и опитът на Майлоу да пробие леда с лазери, за да стигне до убежището. Тези събития ни принудиха да променим тактиката. За да предотвратим подобна възможност веднъж завинаги.

— И унищожаването на пустошта в полза на човечеството е част от тази нова тактика? — попита Джан. — Но защо?

— Ние не само ще премахнем пустошта, ще променим и самите хора.

Думите на Фибъс сякаш увиснаха във въздуха. Заплашителни и нежелани. „Ето го най-после, помисли Джан, това, което не бих искала да чувам.“ Накрая Жан-Пол се реши да зададе въпроса.

— Какво ще означава тази промяна!

— Необходимо е да ви променим, за да опазим Елоите. За да премахнем у хората всичко, което би могло да ги застраши. Но не е нужно да се тревожите, няма да имате нищо против измененията във вашите личности. Ще живеете много по-щастливо и доволно, отколкото досега.

Джан усети как нещо кисело се надига от стомаха й.

— Майко Богиньо, искаш да ни превърнеш в Елои!

— Но какви са тези Елои, дето все говорите за тях? — нервно попита Айла.

— Не, няма да се превърнете в Елои — каза Фибъс. — Промените във вашата ДНК ще бъдат минимални.

— Не ми пука колко малки ще бъдат, не ги искам! — изкрещя Джан.

— Боя се, че не можеш да избираш. Не е възможно да оставим човечеството, каквото е сега, и да изпълняваме дълга си към Елоите.

— Кажи ни, какви ще бъдат тези промени? — помоли Робин.

— Ще засегнат преди всичко вашия вроден инстинкт за агресия. И ще решат проблема, който е измъчвал вашия вид от десетки хиляди години. Вие самите сте признавали съществуването му и от началото на историята си сте измисляли религиозни догми и закони на обществото, за да се справите с него. Те обикновено се оказвали достатъчни, за да се установи във всяко общество действащ сбор от правила за поведение, но са безполезни в общуването с хора, които са извън това общество или дори група. На думи се прекланяте пред неприкосновеността на човешкия живот, но само докато говорите. Маймунската ви същност, спотаена не много надълбоко в психиката ви, и за миг дори не се съобразява с този идеал, ако сте застрашени самите вие, или семейството ви, племето ви, расата ви, вярата ви, нацията ви, класата ви, кастата ви или даже вашия пол. Тогава проявявате способността си буквално да „обезчовечавате“ своите противници, така отпадат моралните задръжки и си позволявате да извършвате всякакви жестокости спрямо представители на собствения ви вид. Винаги сте правили това и ще продължите да го правите, ако не ви променим.

— Казваш, че още сме маймуни, въпреки всичко, което сме постигнали?! — избухна Жан-Пол.

— Всичко, което сте постигнали, Жан-Пол, е почти пълното унищожение на човечеството и планетата. Ако ви оставим да правите каквото пожелаете, несъмнено ще довършите започнатото. Да, вие още сте маймуни. Генетично сте почти еднакви с шимпанзетата. Съвсем дребни разлики в ДНК ви разделят като видове. Признавам, тези дребни разлики са решаващи. Те са позволили да станете един много успешно приспособил се вид. Бързият растеж на вашите умствени способности и развитието на езика са ви дали огромно предимство. Вие можете да предавате от поколение на поколение изключително сложна информация, включително и новопридобитата. Това ви е дало възможността твърде бързо да се приспособявате към промените и новите опасности в околната среда, без да разчитате на бавния процес на естествената еволюция. Вече не сте зависели от законите на естествения подбор. Спрели сте своята еволюция, освен в дреболии като цвета на кожата, когато сте се приспособявали към разликите в климата при заселването си по света.