Патрик Тили - Носител на смъртта

Въпреки че беше рисковано, възможността да размени Роз за Стив беше твърде апетитна, за да я пропусне. Карлстром не искаше Роз и нейните т.нар. псионични дарби да се връщат във Федерацията. И най-вече да доближават АМЕКСИКО. Ако тя се гласеше да предаде Федерацията, беше по-добре да се разправят с нея от дистанция. От друга страна, ако беше толкова лоялна, колкото твърдеше, винаги съществуваше възможност някой друг да използва умствените й способности, за да шпионира него. Като например братовчед му Джордж Уошингтън 31ви.

Карлстром — ненаситен читател, познаваше добре древната сентенция, която като глава на секретната организация, защитаваща Президент-генерала, се отнасяше пряко към точно такива ситуации: Quis custodiet ipsos Custodes? — Кой пази пазачите?

Не… Стив Брикман може и да хитруваше, но не представляваше заплаха. Младежът бе смел, изобретателен и надарен, но и той си имаше слабост, която Карлстром можеше да използва, за да го държи на къс повод докато, както повечето от неговите пешки, спре да се нуждае от него.

Пет дни по-късно Карлстром отново се оказа в Овалния кабинет заедно с въпросния млад мъж. Този път нямаше следи от мютския външен вид, чието дивашки изрисувано присъствие толкова бе подразнило командира на Ред Ривър. Облечен в безукорната униформа на пилот, с блеснал поглед и почистена кожа, с късо постригана по войнишки руса коса, Брикман сякаш се бе стегнал за парад. Да се превърне този полу-човек в истински трекер от глава до пети си беше истински подвиг…

Карлстром се откъсна от мислите си и се вслуша в думите на П.Г.

— … и въпреки че може да се приеме, че операцията не се осъществи по план, провалът не е в теб, Стивън. Като цяло, като се има предвид, че това беше първото ти назначение, смятаме, че се представи отлично. Постиженията ти в Ни-Исан заслужават специална похвала и за мен е огромно удоволствие да ти съобщя, че от днес те повишаваме в ранг капитан.

Брикман, който седеше в поза «мирно» с грижливо положена върху коленете парадна фуражка, скочи от стола си.

— Сър! Аз… благодаря ви, сър!

— Няма защо, заслужи си го. Нали така, Бен?

— Да, сър… — Карлстром се изправи, когато Джеферъсн заобиколи бюрото си, стисна десницата на Брикман и положи ръка върху рамото му — бащински жест, който винаги вършеше работа.

— Стивън, не искам да има тайни между нас. Ето защо ще ти кажа, че имаше време, когато дълбоко се съмнявахме в теб. Никога не сме допускали, че ще предадеш умишлено Федерацията, но се тревожехме, че ума ти може да се оскверни от преживяното навън. Тези преживелици можеше да повлияят на преценката ти и да променят представите ти за света, който се опитваме да построим. — Джеферсън вкара по-жизнерадостна нотка. — Но всичко това остава в миналото, нали така, Бен? Този младеж вече е с безупречно чисто досие!

— Абсолютно…

Джеферсън стисна още по-крепко рамото на Стив и го придружи до вратата.

— Ще насочим живота ти в нова посока, Стивън. Ще разбереш, че лоялността, както и смелостта и сръчността, които прояви, ще бъдат възнаградени богато. Аз вярвам, че ти ще се покажеш достоен за нашето доверие. Продължавай все така, Стивън. Никога не се отклонявай от предаността си към Първото семейство!

— Няма, сър!

Когато излязоха от кабинета, Карлстром се обърна към Стив и стисна ръката му.

— Поздравления. Как се чувстваш?

— За повишението и така нататък? Невероятно, сър. Но още ми е криво заради Роз. Ако бях останал с нея…

Карлстром го прекъсна.

— Следваше заповеди. Моите хора се издъниха. Най-тъпото е, че не знаем защо. И все пак, има и добри новини. Тъй като изглеждаш здрав и в добра форма, това показва, че е все още жива, нали така?

Стивм не се поколеба.

— И двамата са живи, сър.

— Кадилак да не я държи пленница?

— Така смята. — Стив отново не трепна.

— Браво, момче — Карлстром го потупа по рамото — Дръж ме в течение.

— Да, сър. А относно Клиъруотър, сър?

— Продължавай с посещенията. Ще имаш неограничен денонощен достъп, освен ако не ти възложат други задължения. Ти си основна част от оздравителната програма.

— Благодаря ви, сър.

— Ами… Клиъруотър дали ти съобщи добрите новини?

— Сър?

— А, ясно, не е. Чудя се защо ли? Е, няма защо да те държим в напрежение. Хирурзите на борда на Ред Ривър успяха да спасят бебето.

— Бебето ли…? — Новината хвана Стив напълно неподготвен. — Н-не разбирам…

— О, не е ли твое?

Стив напълно се обърка. Неясен ромол от далечни гласове напълниха мозъка му и постепенно заглъхнаха на фона на оглушителен звук. Той усещаше как кръвта бучи в артериите до ушите му.