Патрик Тили - Носител на смъртта

— Мм,дааа…

П.Г. вдигна вежди очаквателно, но Карлстром не поде темата.

— Ако приемем, че преди не са се виждали, явно са достигнали до … как да кажа.. някакво споразумение. От разказа ти за способностите на младата дама излиза, че едва ли би позволила да я принудят да направи каквото и да било.

— Така е. Но може би «споразумение» е твърде силна дума. Като се има предвид в каква ситуация буквално я «катапултирахме», може би е решила да кара по най-малкото съпротивление.

П.Г. осмисли чутото.

— Смяташ, че все още работи за нас…

— Смятам, че трябва да го приемем за даденост, докато не получим доказателство за противното. Брикман направи всичко възможно да ни предупреди за лошия обрат, а и Хартман, и Малоун го похвалиха за усилията му да спаси ешелона. Мисля, че заслужават да им се доверим засега.

— Ммда, склонен съм да се съглася с теб. Искам само да уточним едно нещо. В светлината на всичко това, как стана така, че я прехвърлиха на Дамата?

Карлстром разпери ръце.

— Не мога да ти кажа, въпреки че се надявам скоро да имам отговор на този въпрос. Както знаеш, аз се консултирах с теб за това като спешна ситуация за решаване. Уолис ме натискаше да взема решение. Заповедите ми бяха категорични. Брикман и Малоун да долетят до Ред Ривър и да ни докладват подробно, преди да предприемем по-нататъшни действия. Исках да установим дали останките от батальона на Хартман са разположени добре и способни на организирана съпротива.

— Мъдър ход. Но не си разрешавал обратното пътуване…

— Не. Можеш да си представиш как се почувствах, когато получих сигнал от Уолис, потвърждаващ кацането на Роз на Дамата. — Карлстром махна разочаровано с ръка. — Не мога да разбера какво го е прихванало. И все още не съм получил задоволително обяснение.

П.Г. се взря в огъня за момент и после каза:

— Едва ли изобщо ще го получиш. Уолис се застреля.

Карлстром прикри облекчението си зад смаяно изражение.

— Какво?! Как.. кога?

— Преди няколко минути…

— Не разбирам. — Карстром прибави и няколко ядни нотки. — Защо не ми е докладвано?!

— Успокой се, Бен. Не е ли очевидно? С Уолис извън картинката и отсъстващия ти екип, Фарго не е разполагал с директна връзка с теб. Никой друг на Ред Ривър не разполага с кодовете да оперира с това оборудване.

— Не, разбира се…

— Трябвало е да мине през СИНК-ТРЕЙН. Казах им, че аз ще ти съобщя. Но никога няма да разберем какво го е подтикнало да вземе това решение. И все пак, случват се такива неща. Разполагаме с Клиъруотър, Брикман се върна в екипа, да се надяваме, че Роз е добре и ще сгащи Кадилак, Мистър Сноу може би е пуснал последната светкавица в живота си и смазахме М'Колите.

— Прав си. Има и добри новини.

— Само дето загубихме цял ешелон. — Лицето на П.Г. помръкна. — Е, ще го преживеем. А благодарение на хитрата ти измама, поне не е Ред Ривър. Това вече щеше да е цяла катастрофа.

— Но все пак загубихме един цял пионерски батальон.

— Батальонът на Хартман. Имаше и добри момчета, но така стават нещата. Свърши им късмета в първия миг, когато се сблъскаха с Плейнфолк. Да се надяваме, че гибелта им ще накара останалите командири на ешелони да осъзнаят, че нищо не се печели от подкрепянето на изгубени каузи. Ако пионерите му си вършеха работата, мютите никога нямаше да превземат влака. — Джеферсън сви устни — Но как е станало — явно и това никога няма да се разбере.

— Така изглежда…

— Както и да е. Няма да падаме духом. — П.Г. се надигна от стола — Може и да сме се изпортили, но още сме в играта.

_И аз още съм в отбора_, помисли си Карстром, вече на крака. Колко още, запита се той, ще мога да прикривам цялата истина за участието си в това фиаско?

Веригата от административни заповеди, довела до ситуацията с експлозивите, използвани от М'Колите срещу Дамата, бе «прочистена». Тъй като от влака беше останала само една разпарчатосана обгорена черупка, никай нямаше да си направи труда да търси издайнически улики, които при други обстоятелства биха показали използването на федерални ПП-та, а не черния прах, който използваха Майсторите на желязото.

За нещастие, други хора на АМЕКСИКО бяха ангажирани в покриването на следите. Можеше ли да разчита на тях? Със заповедта Роз да се прехвърли от Ред Ривър на Дамата, Карлстром се почувства по-спокоен.

Съобщението, прехвърлено директно от собствения му компютърен терминал до ком-системата на Уолис, съдържаше кодов вирус, който накара съобщението да се самоунищожи, след като бъде прехвърлено в паметта на системата. Когато Уолис въведе инструкцията «Съхрани на диск», заповедта за Роз изчезна от екрана и въпреки визуалното потвърждение, че е прехвърлена успешно на харддиска, се изпари без следа.