Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

И всичко това за петък.

Не ги разбирам учителите. Човек може да си помисли, че са се наговорили и поне на един от тях би могло да му хрумне колко е несправедливо да ни затрупват с реферати за петък. Не бих възразявала, ако можех да дублирам поне две от домашните, като си напиша есето по история и после си го преведа на френски (бих могла да го свърша, ако бях добра по френски, което обаче не е вярно). Но не виждах как ще успея да напиша два реферата вместо един, затова бях принудена да напиша три отделни (при което единият на френски) и да предам всички в петък.

Наистина започна да ми писва от Луната.

Тази история се очакваше да се случи около девет и половина в сряда вечерта. Мама също се заинтересува дотолкова, че цяла вечер гледахме новините по телевизията. Съобщиха, че досега често се е случвало астероиди да удрят Луната и затова тя била осеяна с кратери, само че този щял да бъде най-големият, който се е блъскал в небесното светило, и че при ясно време можело да се наблюдава ударът дори с невъоръжено око, но по-добре било с бинокъл. Представиха го доста драматично, но аз все още не вярвам, че това си заслужава да ти тръснат три реферата наведнъж. И то за петък.

Мама изгледа и местните новини, което почти никога не прави, защото все повтаря, че били твърде потискащи. Те също предсказаха ясно време за сряда вечерта. Небето щяло да бъде чисто, а температурата -малко под шестнайсет градуса по Целзий. Споменаха също, че в Ню Йорк хората организирали партита в Сентръл Парк или по покривите на жилищните сгради. Попитах майка ми дали може и ние да си спретнем купон, но тя ме отряза. Все пак улицата навярно ще се изпълни с хора, които ще гледат небесното зрелище, и все едно че ще си организираме празник на квартала.

Не зная колко интересно ще бъде, но в сравнение с всичко друго в живота ми, поне ще е нещо по-различно.

17 май

На теста по математика получих 82 точки. Поне на четири въпроса можех да отговоря вярно, но съм допуснала няколко грешки.

Със сигурност зная, че майката на Сами от години не е проверявала резултатите от тестовете на дъщеря си, а майката на Меган повече се тревожи с кого излиза дъщеря ѝ, но не мисля, че се трогва особено от оценките й. На мен обаче ми се беше паднала майка, която работеше у дома и разполагаше с много време, за да ми виси над главата и да настоява да знае как се справям с тестовете.

Този път обаче не стигнахме до яко спречкване (в края на краищата не се бях провалила), но тя не пропусна възможността да ми изнесе поредната си лекция от типа „Не бива да си толкова безгрижна“ - от онези, които съм принудена да изслушвам поне веднъж седмично, а понякога дори и по-често, ако я налегне кофти настроение.

Мама заяви, че след като съм склонна да проявявам безхаберие, може би няма да е зле още отсега да се заловя с лунните реферати, особено след като те явно не са пряко свързани с това, което ще се случи утре.

Предложи ми да пиша за кацането на астронавтите на Луната през 1969 г., затова проверих в Гугъл и открих, че доста хора въобще не се вълнуват от това, че космонавти са се разхождали по нея. Всички бяха гледали сериите на „Стар Трек“ (оригиналната версия, онази със старомодните специални ефекти) и бяха свикнали с това, как капитан Кърк и командир Спок кръстосват Вселената, така че обикновените хора никак не се трогваха от разходките по лунната повърхност.

Стори ми се шантаво. Космонавти са стъпили на Луната за пръв път в човешката история, но хората предпочитат за хиляден път да гледат как доктор Маккой казва: „Той е мъртъв, Джим“.

Не бях съвсем сигурна дали да напиша това в реферата, така че поговорих с мама на тема: как фантастиката може да въздейства повече от реалността и как през 1969 година е преобладавало циничното отношение към властта заради войната във Виетнам, и настроенията през шейсетте въобще, така че доста хора не са повярвали, че астронавтите наистина са посетили Луната, а са го сметнали за измама.

Мисля да посветя реферата си по френски на предстоящото да се случи утре вечер, защото не знам достатъчно добре езика за теми като измамите и циничното отношение. В домашното по английски ще се съсредоточа върху това, колко цинично са били настроени хората през шейсетте относно всичко, което им е казвало тогава правителството.

Споделих с мама, че Сами ми спомена, че утре вечер със сигурност щяло да вали, понеже падали дъждове винаги когато се очаквало да се случи нещо важно на небето, а тя се засмя и ми заяви, че никога не е виждала по-песимистично настроено петнайсетгодишно момиче.