Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

- Не мисля, че мама се безпокои да не загинем от гладна смърт - зае се да ми обяснява Мат. - Тя се занимава с градината, а и все още имаме значителни запаси от консерви. През есента е възможно всичко да се нормализира. Може би ще се случи малко по-рано, но може и малко по-късно. И дори всичко тук да не се нормализира докрай, това не означава, че нещата не могат да бъдат подобрени. Мама е оптимист, също и аз.

- Тогава защо тя ми каза, че годишната ми оценка по математика няма да има голямо значение? – попитах. -Кога се е случвало да не обръща внимание на бележките ни?

Брат ми се засмя.

-Заради това ли са всичките ти тревоги? - запита ме той.

-Нe е смешно, Мат - упрекнах го. - Не съм хлапе, но мама повече предпочита да разговаря с теб, а не с мен. Какво я кара да мисли, че това ще се случи? Ти си пo цял ден с нея. Трябва да е говорила с теб.

-Точно сега най-голямата й грижа е дали Джони ше отиде на летния лагер за бейзболисти - обясни ми Мат. - Тя иска той да прекара лятото колкото е възможно по-нормално. Кой знае какво ще се окаже следващото лято? Пък и... - За миг замълча. - Слушай, това да си остане само между нас двамата, става ли? - Кимнах. -Ако Джони го вземат в лагера, тогава мама няма да е принудена да го храни - поде отново брат ми. - А после, когато двамата заминете при татко за целия август, няма да й се налага да храни и теб. Тя самата и без това вече яде по-малко. Не закусва, само обядва, и то ако аз я накарам. Както и става през половината време. След като училището приключи с четиринайсет дни по-рано, това означава, че ще е необходимо ти и Джони да обядвате у дома цели две седмици в повече. А точно сега това е по-важно за мама от бележките ти по математика.

Нищо не успях да възразя. Само вдигнах очи към небето. Настъпваше залезът. Обикновено това бе любимото ми време всеки ден, но сега слънцето, както и луната, ми се струваше толкова наедряло, като че ли все едно се канеше да се стовари върху нас. След този миг почти не погледнах към небето.

- Слушай - продължи Мат, като сграбчи ръката ми и я стисна, - ако всичко отново се нормализира, в никой колеж на света няма да обърнат внимание на това, че имаш 78 точки по математика. Това няма да ти попречи да те приемат.

- Ами ако нищо не се нормализира? - усъмних се.

- Тогава, така или иначе, бележката ти няма да има никакво значение - отвърна ми той. - Само ми обещай, че няма да кажеш на мама за какво сме си говорили.

- Обещавам.

- И да не започнеш и ти да пропускаш храненето?! Нуждаем се от теб, трябва да си силна, Миранда.

- Обещавам.

Но не можех да престана да си мисля, че не съм силна. Дали ще мога да дам на Джони от моята храна, ако се стигне дотам? Това ли направи Меган в петък на обяд?

И дали всичко отново ще се нормализира?

5 юни

Госпожа Несбит днес пристигна към пет часа. Не помня кога за последен път я бях виждала толкова щастлива или развълнувана.

В тези дни дори и посещенията на съседката се превърнаха в нещо по-различно. През целия ден почти не включваха електричеството, както и през нощта, така че беше много малка вероятността да гледаме телевизия или да търсим нещо в интернет. Нито пък имаше какво толкова да се върши вкъщи. Никой не проявяваше желание да общува с познатите си.

- Нося ви едно чудесно лакомство - заговори тя и ни показа някаква купа, завита отгоре е кърпа за бърсане на чинии.

Струпахме се около нея, за да видим какво ни е донесла. Жената смъкна кърпата с жест като на магьосник, който изважда заек от шапката си, но ние видяхме отдолу само още няколко кърпи. Тя се засмя на недоумението, изписано по лицата ни. После внимателно отгърна кърпите. Най-отдолу имаше две яйца.

Нe бяха много едри, но все пак си оставаха най-красивите яйца, които бях виждала.

-Къде ги намери? - попита мама.

-Един от моите някогашни ученици ми ги донесе -обясни госпожа Несбит. - Не е ли мило от негова страни? Той има ферма на около петнайсетина километра от града и още му е останала храна за кокошките, така че те продължават да снасят. Донесе по две яйца на мен и на още няколко души. Каза, че имал достатъчно за семейството му, ако ги изразходват внимателно. Роднините му решили, че могат да ни осигурят специално угощение. Самата аз навярно няма с какво да ги зарадвам.

Яйца. Истински, чудесни яйца. Докоснах едното само колкото да си припомня какво беше да допра пръсти до черупката на някое яйце.

Мама първо взе два картофа и една глава лук, наряза ги и ги пусна върху зехтина в тигана да се запържат. Дори само миризмата на пържени картофки с лук успя да ни изпълни с възторг. Докато се пържеха, поспорихме оживено за всичките възможни рецепти с яйца. При резултат четири на едно от гласуването избрахме менюто да бъде бъркани яйца. Останахме край печката, за да гледаме как мама извади малко от млякото на прах и разби яйцата в разтвореното във вода мляко. Разбира се, нямахме краве масло, но бяхме против олиото за готвене, затова тя просто изсипа сместа в един от тиганите, които не загарят.