Хю Хауи: Тел

— Дай другия крак.

Нелсън го плесна по глезена. Холстън вдигна крак и позволи на техника да надипли останалата част от костюма около пищялите му. Когато погледна ръцете си в черния карбонов долен костюм, прилепнал по кожата му, Холстън си представи как той се разпада върху тялото му, обелва се като люспи суха мазнина от генераторна тръба, докато кръвта бликва от порите му и се стича в костюма.

— Хвани се за решетката и се изправи…

Нелсън му обясняваше рутинната процедура, която Холстън беше виждал вече два пъти. Веднъж с Джак Брент, който се беше държал войнствено и враждебно до самия край, принуждавайки Холстън да стои на пост край пейката в качеството си на шериф. И после още веднъж със съпругата си, която беше наблюдавал да се приготвя през прозорчето на въздушния шлюз. След като ги беше гледал, Холстън знаеше какво трябва да прави, но въпреки това предпочиташе да му го кажат. Мислите му бяха другаде. Той се пресегна да се хване за извития като трапец прът, за да се изправи. Нелсън издърпа краищата на костюма до кръста на Холстън. Празните ръкави висяха от двете му страни.

— Лявата ръка тук.

Холстън сковано се подчини. Усещането да е от другата страна беше сюрреалистично — да предприема механично тази последна разходка на осъдения. Той често се беше чудил защо хората се подчиняват и просто се оставят на течението. Дори Джак Брент беше направил каквото му беше казано въпреки псувните и оскърбленията, които се сипеха от устата му. Алисън беше изпълнила задачата си мълчаливо, точно както го прави и той сега, помисли си Холстън, докато мушкаше едната си ръка, а после и другата. Костюмът се вдигна нагоре и Холстън си каза, че може би хората приемат случващото се, защото не могат да повярват, че е истина. Нищо в него не изглеждаше достатъчно реално, за да се разбунтуват срещу му. Животинската част на съзнанието му не беше подготвена за това — да бъде водена съвсем съзнателно към смъртта.

— Обърни се.

Той го направи.

Усети придърпване в кръста и след това чу звука от затварянето на ципа нагоре, до врата му. Още едно придърпване и още един цип. Два напълно безполезни слоя. Последва хрущенето на индустриалното велкро най-отгоре. Потупвания и повторни проверки. Холстън чу кухото дрънчене от шлема, когато Нелсън го взе от полицата. Той размърда пръсти в дебелите ръкавици, докато техникът проверяваше вътрешността на шлема.

— Да повторим процедурата още веднъж.

— Не е необходимо — тихо отвърна Холстън.

Нелсън погледна към вратата на шлюза, която водеше обратно към силоза. Холстън нямаше нужда да гледа, за да разбере, че някой наблюдава.

— Изтърпи ме — настоя Нелсън. — Трябва да го направя по указанието.

Холстън кимна, но знаеше, че няма никакво „указание“. От всички мистични традиции, предавани в силоза от поколение на поколение, никоя не можеше да се сравнява с подобните на култ обичаи на създателите на костюми и техниците по почистването. Всички ги оставяха да правят каквото си искат. Чистачите може и да извършваха физическия акт на почистването, но техниците бяха хората, които правеха това възможно. Те бяха мъжете и жените, поддържащи гледката към онзи по-широк свят отвъд задушаващия затвор на силоза.

Нелсън сложи шлема върху пейката.

— Ето ти телта за търкане. — Той потупа телчетата, залепени върху предната част на костюма.

Холстън издърпа едно от тях с хрущене, огледа спираловидните извивки на грубия материал, след това го залепи обратно.

Две пръскания от бутилката за почистване, преди да започнеш да търкаш с телта, след това подсушаваш с тази кърпа и накрая нанасяш отмиващата течност. — Той потупа джобовете в съответния ред, макар да бяха ясно обозначени и номерирани на обратно, така че Холстън да ги прочете. Освен това бяха с различни цветове.

Холстън кимна и за пръв път срещна погледа на техника. Беше изненадан да прочете в него страх — страх, който професията му го бе научила да забелязва. За малко да попита Нелсън какво не е наред, когато му просветна: мъжът се безпокоеше, че всички тези указания са думи на вятъра и че Холстън просто ще се отдалечи и няма да изпълни дълга си — нещо, което всички от силоза се страхуваха, че чистачите ще направят. Че няма да чисти за хората, по чиито правила — правила срещу мечтите за по-добро място — бе осъден. Или може би Нелсън се тревожеше, че скъпото и сложно оборудване, което той и колегите му бяха изработили, прилагайки онези тайни методи, достигнали до тях от много преди бунта, ще бъдат загубени за силоза и ще изгният безцелно?