Хю Хауи - Тел

— Всичко е наред — успокои го тя, облекчена, че най-накрая чува признанието му.

Можеше да почувства как той трепери и да чуе накъсания му, неравен дъх.

— Всичко е наред — прошепна отново тя и притисна бузата си към неговата, опитвайки се да го успокои. — Не си тръгвам завинаги…

Лукас се отдръпна, за да я погледне. Тя почувства как насълзените му очи се взират в лицето й, търсейки. Тялото му затрепери. Усещаше го в ръцете и гърба му.

И когато той я придърпа към себе си и притисна устните си към нейните, тя осъзна, че онова, което усеща в него, не е страх или паника, а страст.

Целувката я накара да изстене. Приливът на кръв към главата й се отрази много по-добре от лекарствата. Той заличи всяка болка, причинена от ръцете, които стискаха гърба й. Не можеше да си спомни кога за последен път бе усещала други устни да докосват нейните. Тя го целуна в отговор и всичко свърши твърде бързо. Лукас отстъпи назад и хвърли нервен поглед към прозореца.

— Това е… ъъъ…

— Беше хубаво — каза му тя и стисна ръцете му.

— Вероятно трябва да… — посочи той с брадичка към вратата.

— Да — усмихна се Жулиета. — Вероятно трябва.

Той я придружи през преддверието на Информационния към площадката. Един техник я чакаше с чанта. Жулиета видя, че Лукас беше обвил ремъка с парцали, загрижен за раните й.

— Сигурна ли си, че не ти трябва придружител? — попита я.

— Ще се справя — успокои го тя и прибра косата зад ушите си, след това намести чантата. — Ще се видим след около седмица.

— Можеш да ми се обадиш по радиостанцията — каза й той.

— Знам — засмя се Жулиета.

Тя хвана ръката му и я стисна, след това се обърна към голямото стълбище. Някой от минаващите хора й кимна. Беше сигурна, че не го познава, но кимна в отговор. Още глави се завъртяха, за да я проследят с поглед. Мина покрай тях и покрай извитото перило от стомана, което се виеше надолу към сърцето на силоза и придържаше протритите стъпала, докато по тях усилено се движеше живот след живот. Жулиета вдигна крак, за да направи първата стъпка от пътуването, което беше чакала твърде дълго…

— Хей! — извика Лукас след нея.

Той затича по площадката, объркано свил вежди.

— Мислех, че ще слизаш надолу, за да видиш приятелите си.

Жулиета му се усмихна. Покрай тях премина един носач, приведен под товара си. Жулиета си помисли колко много от своите товари бе свалила от плещите си напоследък.

— Първо семейството — напомни тя на Лукас, след което погледна нагоре към огромната шахта в центъра на оживения силоз и вдигна крак към следващото стъпало. — Първо трябва да видя баща си.

— Трийсет и две!

Елийс подскачаше нагоре по стълбите на дълбоко долу. Зад гърба й се носеха продълговатите облачета пара от дъха й, а детските й крачета трополяха с тежките си обувки върху влажната стомана.

— Трийсет и две стъпала, господин Соло!

Тя се върна обратно до площадката горе, спъна се в последното стъпало и се подпря на ръце и крака. Остана така, с главата надолу, цяла минута, вероятно за да реши дали да се разплаче, или не.

Соло очакваше, че ще се разплаче.

Вместо това тя вдигна поглед към него, широко усмихната, за да му покаже, че е добре. В усмивката й имаше пролука там, където един клатещ се зъб беше паднал и още не й беше изникнал нов.

— Слиза надолу — каза тя, избърса ръце в новия си гащеризон и се затича към него. — Водата слиза надолу!

Соло изсумтя, когато тя скочи и го прегърна през кръста. Той сложи ръка върху гърба й, докато тя го стискаше силно.

— Всичко ще се подреди чудесно!

Соло се хвана с една ръка за парапета и погледна надолу покрай ръждивото петно от засъхнала кръв към спадащото ниво на водата далече долу. Протегна ръка към радиостанцията на хълбока си. Жулиета щеше да се развълнува, когато научеше.

— Мисля, че си права — каза той на малката Елийс, докато откачаше радиото. — Мисля, че всичко ще бъде наред…

Едно от най-обсъжданите събития в областта на фантастиката през последните две години е появата на романа "Тел" (Wool) на Хю Хауи. Той постига грандиозен успех, когато авторът решава да го публикува самостоятелно в електронен вид в amazon.com. Впоследствие привлича вниманието на литературна агенция и понастоящем правата за издаването му са продадени в над 20 страни.

Действието в "Тел" се развива в постапокалиптичното бъдеще, когато хората са принудени да живеят в силоз под земята. Обществото им е подчинено на строги правила — привилегията да създадеш дете се получава в лотария, а всяко нарушаване на табутата води до прогонване от силоза. Романът започва с разказ за шерифа на силоза, Холстън, който е загубил съпругата си, защото тя е пожелала да излезе навън, и е взел решение да я последва. От прокудените се очаква да почистват сензорите на камерите, които заснемат външността и излъчват картина от нея на екрани вътре. След като Холстън напуска силоза, за негов заместник е определена Жулиета, която работи като механик дълбоко долу. Тя не познава закона, но има дарбата да поправя машини. Съвсем скоро разбира, че повредите в силоза са по-сериозни, отколкото някой е предполагал.