Хю Хауи - Тел

Казал на Питър и че Бърнард е убил човек. Че има доказателства за това и че той самият не е извършил нищо, за да заслужи такова наказание.

Питър изтъкнал, че целият отряд на службата за сигурност на Информационния е на сто етажа надолу. На върха имало само един пистолет. Само един закон.

Неговият.

Тримата седяха около масата за съвещания. Жулиета нагласи превръзката с марля на ръката си, така че да закрие белега, който се показваше отдолу. Гащеризонът, който й бяха дали, беше широк, за да не й причинява болка допирът му, но кожата й пареше навсякъде, където я докосваше долната риза. Тя седна на един от столовете с плюшена дамаска и се залюля напред-назад, като се оттласкваше с върховете на пръстите си. Нямаше търпение да се махне от тук. Но Лукас и Питър искаха да обсъдят някои неща с нея. Бяха я придружили толкова близо до изхода и до голямото стълбище, само за да я накарат да седне в тази стая. Бяха й казали, че искат да останат за малко насаме с нея. Израженията на лицата им я караха да се чувства нервна.

Известно време никой не казваше нищо. Питър се възползва от това и изпрати един техник да донесе вода, но когато каната пристигна и чашите бяха напълнени, никой не протегна ръка да вземе някоя от тях. Лукас и Питър си размениха притеснени погледи. Жулиета се умори да чака.

— Какво има? — подкани ги тя. — Може ли да си вървя? Имам чувството, че нарочно забавяте този момент от дни.

Тя хвърли поглед към мястото, където беше часовникът й, и размърда ръка, за да се покаже той изпод превръзката на китката й. Сетне се обърна към Лукас, който седеше от отсрещната страна на масата, и се засмя на безпокойството, изписано на лицето му.

— Да не се опитвате да ме задържите тук завинаги? Защото обещах на всички дълбоко долу, че ще се срещна с тях утре вечер.

Лукас се обърна към Питър.

— Хайде, момчета. Изплюйте камъчето. Какво ви тревожи? Лекарят каза, че се чувствам достатъчно добре, за да сляза до долу, и ви предложих да се свържете с Марш и Ханк, за да проверите дали имам някакви проблеми. Както е тръгнало, ще закъснея, ако се забавя още малко.

— Добре — каза Лукас и въздъхна, сякаш се беше отказал да чака Питър да заговори пръв. — Минаха няколко седмици…

— И вие двамата се погрижихте да имам чувството, че са минали месеци — прекъсна го тя и започна да си играе с циферблата на часовника си — стар тик, който се беше завърнал с такава лекота, сякаш никога не беше изчезвал.

— Работата е там — Лукас се прокашля в юмрука си и прочисти гърло, — че не можехме да ти дадем всички бележки, които ти бяха изпратени.

Погледна я намръщено с виновно изражение.

Сърцето на Жулиета се сви. Тя се приведе напред в очакване на продължението. Още имена, които трябваше да премести от един тъжен списък в друг…

Лукас вдигна ръце.

— Няма нищо такова — побърза да я успокои той, разпознавайки тревогата по лицето й. — За бога, не става дума за нищо такова…

— Добри новини — добави Питър. — Поздравителни съобщения.

Лукас го стрелна с поглед, което наведе Жулиета на мисълта, че тя едва ли ще ги сметне за такива.

— Ами… става дума за новини. — Лукас погледна над масата към нея.

Беше скръстил ръце пред себе си и ги бе подпрял върху протритото дърво точно като нея. Жулиета имаше чувството, че ако двамата помръднат още десетина сантиметра, ръцете им ще се срещнат и пръстите им ще се преплетат. Щеше да е толкова естествено след седмиците, през които го бяха правили. Но това беше нещо, което разтревожените приятели правят, когато са в болница. Жулиета размишляваше над това, докато Лукас и Питър й разказваха за изборите.

— Почакайте. Какво? — Тя примигна и вдигна поглед от ръцете си, когато осъзна последните думи, които беше чула.

— Просто моментът беше такъв — обясняваше Лукас.

— Всички говореха само за теб — добави Питър.

— Почакайте — спря ги тя. — Какво беше последното, което казахте?

Лукас си пое дълбоко дъх.

— Бърнард се беше кандидатирал, без да има опоненти. Когато го изпратихме навън да почиства, изборите бяха отложени. Но после се разнесе вестта за свръхестественото ти завръщане и хората въпреки това се появиха да гласуват…

— Много хора — добави Питър.

— Имаше доста гласували — кимна Лукас. — Повече от половината силоз.

— Да, но… кмет? — тя се засмя и огледа издрасканата маса за съвещания, върху която нямаше нищо освен недокоснатите чаши с вода. — Няма ли нещо, което да подпиша, и така официално да сложа край на този абсурд?