Хю Хауи - Тел

— Това пътуване няма да е заради изборите, Марнс. Нито за гласове. Доколкото знам, няма да имам съперници. Така че няма да превръщаме това в сделка и ще пътуваме без много шум и с малко багаж. Искам аз да видя хората си, а не те да видят мен. — Тя вдигна поглед към него и видя, че той я наблюдава. — Ще го направя за себе си, Марнс — това ще е моето бягство.

Тя отново насочи очи към гледката.

— Понякога… понякога просто си мисля, че твърде дълго сме тук, горе. И двамата. Мисля, че по принцип ни има твърде дълго…

Звънтенето на стъпки по спираловидното стълбище я накара да млъкне и двамата обърнаха поглед към звуците на живота и на започващия ден. И тя си даде сметка, че е време да спре да мисли за мъртви неща. Или поне за известно време да погребе тези мисли в себе си.

— Ще слезем долу и двамата с теб ще преценим дали тази Жулиета е подходяща. Защото понякога, когато седя тук и виждам какви неща светът ни принуждава да правим, това ме наранява дълбоко, Марнс. Забива игли в сърцето ми.

Срещнаха се след вечеря в стария кабинет на Холстън. Беше минал само един ден и Джанс все още го смяташе за неговия кабинет. За нея беше твърде рано да приема тази стая по друг начин. Тя застана зад прилепените едно към друго бюра и старите шкафове, в които бяха досиетата, и погледна към празната килия за задържане, докато заместник Марнс даваше последни указания на Тери — едър отговорник по сигурността в Информационния отдел, който често пазеше мястото, когато Марнс и Холстън отиваха да разследват някой случай. Зад Тери послушно беше застанала Марча, младо момиче с тъмна коса и блестящи очи, която се учеше на занаят в Информационния. Тя беше сянката на Тери. Такива сенки имаха близо половината работници в силоза. Младежите бяха на възраст между дванайсет и двайсет години, следваха ги неизменно и попиваха като сюнгери уроците и техниките, свързани с поддържането на силоза в продължение на поне още едно поколение.

Заместник Марнс напомни на Тери колко свадливи стават хората след почистване. След като напрежението се освободеше, те се опитваха поне малко да го ударят на живот. Мислеха си, че могат да правят каквото си поискат поне няколко месеца.

Предупреждението едва ли беше необходимо — веселбата в съседната стая се чуваше и през затворената врата. Повечето жители на най-горните четирийсет етажа вече се бяха наблъскали в кафетерията и фоайето. Още стотици други от средните етажи, както и от дълбоко долу, се качваха през целия ден, вземаха си отпуск и даваха празничните си читове само за да видят най-ясния изглед към външния свят. За мнозина това беше нещо като поклонение. Някои се качваха само веднъж на няколко години, стояха около час и мърмореха, че гледката е същата, каквато я помнят, след което изпращаха децата да слизат по стълбите пред тях и да се борят с прииждащите нагоре тълпи.

Тери получи ключовете и временна значка. Марнс провери батериите на радиото си, увери се, че звукът на радиостанцията в кабинета е включен и прегледа пистолета си. Стисна ръка на Тери и му пожела късмет. Джанс осъзна, че вече е време да тръгват, и обърна гръб на празната килия. Сбогува се с Тери, кимна на Марча и последва Марнс праз вратата.

— Притеснява ли те това, че тръгваме веднага след почистването? — попита тя, след като излязоха от кафетерията.

Тя знаеше колко шумно ще стане по-късно през нощта и колко сприхава ще е тълпата. Моментът изглеждаше крайно неподходящ да го въвлича в изпълнението на една доста егоистична задача.

— Шегувате ли се? Имам нужда от това. Имам нужда да се махна. — Той хвърли поглед към стенния екран, който беше закрит от тълпата. — Все още не мога да разбера какво си е мислил Холстън, не мога да проумея защо не ми каза какво става в главата му. Може би когато се върнем, няма да усещам повече присъствието му в кабинета, защото в момента не мога да дишам там.

Джанс се замисли върху думите му, докато си проправяха път през претъпканата кафетерия. В пластмасовите чаши плискаха миксове от плодови сокове. Усети във въздуха и острата миризма на алкохол, но не й обърна внимание. Разни хора й пожелаваха всичко хубаво, молеха я да внимава и й обещаваха да гласуват. Макар че не бяха казали на почти никого, новината за тяхното пътуване се беше разнесла светкавично. Повечето хора бяха останали с впечатлението, че това е пътуване на добра воля. Нещо като кампания за преизбирането й. По-младите жители на силоза, които помнеха единствено Холстън като шериф, вече поздравяха Марнс и се обръщаха към него с това звание. Всички с бръчки около очите знаеха, че той няма да стане шериф. Те кимаха на двама им, докато минаваха през кафетерията, и безмълвно им пожелаваха различен вид късмет. Помогнете ни да продължим, казваха очите им. Направете така, че децата ми да живеят колкото мен. Не позволявайте нещата да се объркат, още не.