Хю Хауи - Тел

Джанс му се усмихна, отвори най-горната папка и се зае да изучава първата биография.

— Това са трима добри кандидати — продължи Марнс. — Точно както ми поискахте. Ще се радвам да работя с когото и да е от тях. Жулиета — мисля, че нейното досие е средното — би била първият ми избор. Работи долу в Механичния. Не се качва много нагоре, но аз и Холстън… — Марнс направи пауза и се прокашля.

Джанс го погледна и видя, че очите на заместника се бяха насочили към онази тъмна извивка на хълма. Той сложи ръка на устата си и се престори, че се е закашлял.

— Извинете ме — рече. — Та, както казвах, преди няколко години двамата с шерифа работехме по един смъртен случай долу. Тази Жулиета — сега се сещам, че май предпочита да й казват Джулс — е истинско съкровище. Умът й е остър като бръснач. Много ни помогна в онзи случай — наблюдателна е, умее да се оправя с хората, дипломатична е, но твърда. Не мисля, че често се качва над осемдесетия. Със сигурност е от онези дълбоко долу. От доста време не сме имали човек от там.

Джанс прехвърли досието на Жулиета, провери родословното й дърво, историята на купоните, които е ползвала, сегашната й заплата в читове. Водеше се началник-смяна с добри оценки. Не беше печелила лотарията.

— Никога ли не се е омъжвала? — попита Джанс.

— Не. Май я няма много по тази част. Нали се сещате, механик е. Бяхме долу цяла седмица и видяхме как се занасят момчетата с нея. Може да си избере когото иска от тях, но явно е решила да не го прави. Тя е от онези хора, които правят впечатление, но предпочитат да останат сами.

— Със сигурност е направила впечатление на теб — натърти Джанс и моментално съжали за думите си.

Прокле се за нотката на ревност, която се беше промъкнала в гласа й.

— Ами, нали ме знаете, кмете — Марнс премести тежестта си на другия крак, — винаги преценявам кандидатите и правя всичко възможно да не ме повишат.

Джанс се усмихна.

— Ами другите двама? — Тя провери имената, като се чудеше дали изборът на човек от дълбоко долу е добра идея.

Или може би се безпокоеше, че Марнс си пада по тази жена. Името Питър Билинг й беше познато. Той работеше няколко етажа по-надолу в Съдебния, като чиновник или помощник на съдията.

— Ако трябва да съм честен, госпожо, те са просто пълнеж, за да изглежда всичко честно. Както казах, бих работил с тях, но мисля, че Джулс е вашият човек. Отдавна не сме имали жена за шериф. Това ще увеличи популярността ви за наближаващите избори.

— Това няма да е причината да изберем нея — отбеляза Джанс. — Когото и да изберем, той вероятно ще е още тук дълго след като нас няма да ни има…

Тя не довърши, защото си спомни, че беше казала същото за Холстън, когато избраха него.

Джанс затвори папката и отново насочи вниманието си към екрана на стената. В подножието на хълма се беше образувало малко торнадо от прах, което бясно се въртеше. Вихрушката набра сила, разду се до по-голям конус, без да спира да се върти като детски пумпал върху трептящия си връх, докато се насочваше към сензорите, които леко искряха под бледите лъчи на изгрева.

— Мисля, че трябва да отидем да се срещнем с нея — каза накрая кметът.

Папките още стояха в скута й, а пръстите й, съсухрени подобно на свитъци пергамент, си играеха с острите ръбове на ръчно изработената хартия.

— Госпожо? Бих предпочел да я извикаме тук и да проведем интервюто в кабинета ви, както сме правили винаги досега. Пътят до долу е дълъг, а обратно нагоре е дори още по-дълъг.

— Наистина оценявам загрижеността ти, заместник. Но мина доста време, откакто съм стигала по-далеч от четирийсетия. Коленете ми не са извинение да не се срещам с хората си… — Джанс млъкна.

Прашното торнадо потрепери, зави и се насочи право към тях. Тя знаеше, че широкоъгълният обектив го изкривява до чудовище, което изглежда много по-голямо и ужасяващо, отколкото всъщност е. В този момент то достигна до сензорите. Цялата кафетерия за кратко потъна в мрак, докато вихрушката не се отдръпна, като премина през екрана на фоайето и остави след себе си картината на света леко зацапана с тънък слой мръсотия.

— Проклети да са тези неща — процеди през зъби заместник Марнс.

Протритата кожа на кобура му изскърца, когато сложи ръка върху дръжката на пистолета си, и Джанс си представи стария заместник-шериф сред пейзажа навън, как гони вятъра на тънките си крака, като изстрелва куршум след куршум в отдалечаващ се облак от прах.

Двамата мълчаха известно време и оглеждаха нанесените щети. Накрая кметът заговори: