Хю Хауи - Тел

— …моля те, кажи нещо — изсъска радиостанцията. — Жулиета, там ли си? Тук е Уокър. Моля те, за бога, отговори ми…

— Какво се е случило? Защо не отговарят? — Погледът на Кортни се местеше между Уокър и Шърли, сякаш някой от тях трябваше да знае.

— Да не е повредено? — Шърли вдигна малката скала с чертите, отбелязани с боя върху нея, и се опита да разбере дали случайно не са я мръднали. — Уок, да не сме го счупили?

— Не, още е включено — отвърна той.

Вдигна слушалките до бузата си и започна да оглежда различните компоненти.

— Хора, не знам още колко ни остава — каза Кортни, като наблюдаваше през прозореца сцената в генераторната зала.

Шърли се изправи и погледна към таблото за управление при главния вход. Дженкинс и някои от хората му бяха вътре с пушки на раменете и крещяха на останалите. Заради звукоизолацията беше невъзможно да се чуе какво става.

— Ало? — изпращя глас откъм ръцете на Уокър.

Думите сякаш се процеждаха през пръстите му.

— Кой е там? — попита той, като натисна превключвателя. — Кой е?

Шърли побърза да застане до Уокър. Тя невярващо хвана ръката му и изкрещя:

— Жулиета!

Уокър вдигна ръка и се опита да накара и нея, и Кортни да замълчат. Трепереше, докато опипваше детонатора. Накрая успя да щракне червения превключвател.

— Джулс? — Старият му глас беше станал дрезгав и Шърли стисна ръката му. — Ти ли си?

Настъпи пауза, след което от високоговорителите се чу ридание.

— Уок? Уок, ти ли си? Какво става? Къде си? Мислех си…

— Къде е тя? — прошепна Шърли.

Кортни наблюдаваше и двамата с отворена уста, сложила длани върху страните си.

Уокър натисна превключвателя.

— Джулс, къде се намираш?

През миниатюрните високоговорители се чу съскането на дълбока въздишка. Гласът й беше слаб и далечен.

— Уок, намирам се в друг силоз. Има повече силози. Няма да повярваш…

Гласът й се изгуби сред статичните смущения. Шърли се облегна на Уокър, докато Кортни крачеше напред-назад пред тях и поглеждаше ту радиото, ту прозореца.

— Знаем за останалите — отвърна Уокър, като държеше микрофона под брадата си. — Чуваме ги, Джулс. Всички.

Той пусна превключвателя. Гласът на Жулиета се появи отново.

— Как сте в Механичния? Чух за сраженията. В момента в битка ли сте?

Преди да пусне комутатора, Жулиета каза нещо на някой друг и гласът й едва се чуваше.

При споменаването на сраженията Уокър повдигна вежди.

— Как може да е научила? — учуди се Шърли.

— Иска ми се тя да беше тук — каза Кортни. — Джулс щеше да знае какво да правим.

— Кажи за изгорелите газове, за плана. — Шърли махна към микрофона. — Почакай, дай на мен.

Уокър кимна. Той подаде на Шърли слушалките и детонатора.

Шърли натисна превключвателя.

— Джулс? Чуваш ли ме? Аз съм Шърли.

— Шърли… — Гласът на Жулиета се поколеба. — Здравей. Държите ли се?

Емоцията в гласа на приятелката й предизвика сълзи в очите на Шърли.

— Да… — Тя поклати глава и преглътна. — Хей, слушай, някои от останалите пренасочват изгорелите газове към вентилационните отвори на охлаждането в Информационния. Но нали си спомняш онзи път, когато изгубихме обратното налягане? Тревожа се, че двигателят…

— Не — прекъсна я Жулиета. — Трябва да ги спреш. Шърли, чуваш ли ме? Трябва да ги спреш. Това няма да свърши никаква работа. Охлаждането е за сървърите. Единствените хора горе, които… — Тя се прокашля. — Чуй ме. Накарай ги да спрат…

Шърли се засуети с червения превключвател. Уокър протегна ръка да й помогне, но тя най-сетне се справи с устройството.

— Почакай — предаде тя, — откъде знаеш накъде водят вентилационните отвори?

— Просто знам. Мястото, където се намирам, е построено по същия начин. По дяволите, дай ми да говоря с тях! Не можеш да им позволиш…

Шърли отново натисна превключвателя. В стаята нахлу звукът от генераторната зала, когато Кортни отвори вратата и изтича навън.

— Кортни отива — каза Шърли, — отива в момента. Джулс, ти как…? Кой е с теб? Те могат ли да ни помогнат? Тук нещата не изглеждат добре.

Миниатюрните високоговорители изпукаха отново. Шърли чу как Жулиета си пое дълбоко дъх, около нея се разнасяха някакви гласове. После я чу да дава нареждания на някого. Шърли си помисли, че приятелката й звучи изтощена. Уморена. Тъжна.

— Нищо не мога да направя — отвърна Жулиета. — Тук няма никой. Един мъж. Няколко деца. Всички останали ги няма. Хората, които са живели тук, не са могли да помогнат дори на самите себе си. — По линията настъпи тишина и след това тя отново се включи и добави: — Трябва да спреш войната. Каквото и да ти струва. Моля те, не им позволявай да го правят заради мен. Моля те, спри…