Хю Хауи - Тел

— Ще накарам един от заместващите да погледне — обеща Бърнард. — Което ми напомня, че трябва да обсъдя това с теб. Ще има множество хора, които ще сменят зелените гащеризони със сини, когато накараме фермерите да отидат в Механичния. Чудех се какво ще кажеш, ако Сами поеме целия отдел там, долу.

Лукас кимна, докато преглеждаше едно от писмата от майка си.

— Сами да стане началник на Механичния? Мисля, че е прекалено квалифициран, но е идеален за това. Научил съм много от него. — Той вдигна поглед, когато Бърнард отвори вратата на шкафа с документи и започна да прелиства работните поръчки. — Той е много добър учител, но това за постоянно ли ще е?

— Нищо не е за постоянно — отвърна Бърнард, като откри онова, което търсеше, и го пъхна в джоба на гърдите си. — Имаш ли нужда от нещо друго?

Той бутна очилата нагоре върху носа си. Лукас си помисли, че за изминалия месец той бе станал по-стар и изтощен.

— Вечерята ще ти бъде изпратена след няколко часа…

Имаше едно нещо, което Лукас искаше. Той искаше да каже, че е готов, че е поел достатъчно от ужаса на бъдещата си работа, че е научил каквото трябва, без да полудее. И да попита дали сега би могъл да се прибере у дома.

Но това не беше изходът от това място. Лукас беше разбрал това.

— Ами, не бих имал нещо против да получа още материал за четене…

Информацията, която беше открил в сървър осемнайсет, изгаряше мозъка му. Страхуваше се, че Бърнард някак си ще го види там. Лукас смяташе, че знае истината, но трябваше да поиска това досие, за да е сигурен.

— Нямаш ли достатъчно неща за четене? — усмихна се Бърнард.

— Тези ли? — Лукас размаха писмата от майка си. — Докато стигна до стълбата, ще съм ги прочел…

— Имах предвид онова, което имаш долу. Реда. Обучението ти — наклони глава Бърнард.

Лукас изпусна въздишка.

— Да, така е, но не може да очаквате, че ще чета това по дванайсет часа на ден. Имам предвид нещо не толкова обемисто. — Той поклати глава. — Хей, забравете. Ако не може…

— От какво имаш нужда? — попита Бърнард. — Просто се заяждам с теб.

Той се облегна на шкафа с документи, скръсти пръсти върху корема си и погледна към Лукас през долната част на очилата си.

— Ами, може да звучи странно, но става дума за едно досие. Старо досие. Сървърът казва, че то е било заведено във вашия кабинет, когато разследването е приключило…

— Разследването? — Гласът на Бърнард прозвуча озадачено.

— Да — кимна Лукас. — Става дума за приятел на един мой приятел. Просто съм любопитен как е бил решен този случай. На сървъра няма никакви цифрови копия…

— Не става дума за Холстън, нали?

— Кой? О, стария шериф ли? Не, не. Защо?

Бърнард му махна да зареже темата.

— Досието е на Уилкинс — обясни Лукас, като наблюдаваше внимателно Бърнард. — Джордж Уилкинс.

Лицето на Бърнард се вкамени. Мустакът се отпусна върху устните му като спусната завеса.

Лукас се прокашля. Онова, което беше видял върху лицето на Бърнард, беше почти достатъчно.

Джордж е загинал преди няколко години долу, в Механ… — подхвана той.

— Знам как е умрял — кимна Бърнард. — Защо искаш да видиш това досие?

— Просто съм любопитен. Имам приятел, който…

— Как се казва този приятел? — Малките ръце на Бърнард се плъзнаха по корема му и той ги пъхна в гащеризона си.

Той се отдалечи от шкафа и пристъпи една крачка по-близо.

— Какво? — попита Лукас.

— Този приятел имал ли е някакви взаимоотношения с Джордж? Колко близък приятел му е бил?

— Не. Поне аз не знам за такова нещо. Вижте, ако това е толкова сериозно, не се тревожете… — На Лукас просто му се искаше да го попита защо го е направил.

Но Бърнард изглеждаше твърдо решен да му разкаже, без да се нуждае от каквото и да е подканяне.

— Сериозно е — прекъсна го той. — Джордж Уилкинс беше човек с идеи. От онзи вид, за който се говори шепнешком, от вида, който трови хората около себе си…

— Какво? Какво искате да кажете?

— Раздел тринайсет от Реда. Прочети го внимателно. Всички бунтове започват точно така, ако го позволим — започват с хора като него.

Брадичката на Бърнард почти опираше в гърдите му, очите му го гледаха над рамките на очилата и истината бликаше свободно от него, без да е необходима хитростта, която Лукас беше възнамерявал да използва.

Лукас нямаше нужда от това досие, беше открил регистрите на пътуванията, които съвпадаха със смъртта на Джордж, и десетките имейли до Холстън, в които се настояваше да приключи този случай. Бърнард дори не се срамуваше. Джордж Уилкинс не беше умрял просто така — той бе убит. И Бърнард искаше да му разкаже защо.