Хю Хауи - Тел

В края на залата Жулиета намери пипнешком входа към контролната стая. Както обикновено ръката й се плъзна към превключвателя вътре, но той вече беше вдигнат. Не беше работил в продължение на повече от три десетилетия.

Започна да опипва слепешком из стаята с протегнати напред ръце, очаквайки да се блъсне в стената дълго преди това наистина да стане. Върхът на ножа издраска една от контролните кутии. Жулиета вдигна ръка и откри, че от тавана виси проводник, който някой отдавна беше закачил там. Тя проследи проводника до таймера, към който беше свързан, напипа копчето за програмиране и бавно го завъртя, докато то не щракна.

Чу се поредица от щракания на релетата отвън в големите зали. Появи се слаба светлина. Щяха да минат няколко минути, преди лампите да загреят до край.

Жулиета напусна контролната стая и се отправи към една от обраслите алеи, обградени с дълги отрязъци покрита с пръст земя. Най-близките участъци бяха обрани докрай. Растенията от двете страни се преплитаха в средата. Тя си запробива път през зеленината към циркулационната помпа.

Вода за Соло, топлина за нея. Повтаряше тази мантра и се молеше лампите да загреят по-бързо. Очертанията наоколо продължаваха да са смътни и слабо осветени като утро под плътни облаци във външния свят.

Тя мина през граховите насаждения, които отдавна бяха изоставени. Отчупи няколко шушулки, за да създаде на стомаха си някаква работа, вместо да къркори. Помпата забръмча по-силно, докато се мъчеше да изпомпа вода през тръбите за капковото напояване. Жулиета сдъвка граха, преглътна, промуши се през парапета и се отправи към малкото открито пространство около помпата.

Почвата под помпата беше тъмна и отъпкана от седмиците, през които двамата със Соло бяха пили вода там и бяха доливали съдовете си. По земята бяха разхвърляни няколко чаши. Жулиета коленичи до помпата и избра една висока чаша. Лампите над главата й постепенно започваха да светят по-ярко. Тя вече си представяше, че усеща топлината им.

С малко усилия успя да разхлаби с няколко завъртания капачката за източване на помпата. Водата беше под налягане и избликна на силна струя. Тя притисна чашата плътно до помпата, за да ограничи разливането. Чашата започна да се пълни с бълбукане.

Изпи я, докато пълнеше друга и между зъбите й заскърцаха зърна пръст.

Когато и двете чаши се напълниха, тя ги заби в мократа пръст, така че да не се обърнат, и завъртя капачката, докато струята не спря. Жулиета пъхна ножа под мишницата си и взе двете чаши. Отиде до парапета, промуши всичко през него, после стъпи на най-ниската пръчка и се прехвърли от другата страна.

Сега имаше нужда от топлина. Остави чашите там, където ги беше сложила, и взе ножа. Зад ъгъла имаше офиси и столова. Тя си спомни първата си дреха в силоз седемнайсет — прорязана в средата покривка от маса. Докато завиваше зад ъгъла, тя се засмя сама на себе си, защото имаше усещането, че се е върнала назад във времето, сякаш седмиците усилия да подобри нещата я бяха върнали там, от където беше започнала.

Дългият коридор между двете станции за растеж беше тъмен. От тръбите над главата й висяха проводници, прикачени набързо тук-там. Те водеха към разрастващите се участъци земя в далечината.

Жулиета огледа офисите и откри, че няма нищо, което да я стопли. Нямаше гащеризони, нито завеси. Тя се отправи към столовата и тъкмо се канеше да влезе, когато й се стори, че чу нещо иззад следващото засадено с растения парче земя. Щракане. Хрущене. Поредните релета за осветлението? Може би бяха заяли?

Погледна към коридора и станцията за растеж отвъд него. Лампите там светеха по-ярко и продължаваха да загряват. Може би се бяха включили по-рано. Тя бавно тръгна по коридора към тях, привлечена така, както премръзналата муха се приближава към огъня. Ръцете й настръхнаха при мисълта, че ще може да се изсуши и наистина да се стопли.

В самото начало на станцията чу нещо друго. Скърцане като от метал върху метал — вероятно още някоя помпа се опитваше да се включи. Двамата със Соло не бяха проверили останалите помпи на това ниво. Първите няколко участъка можеха да осигурят храна и вода за повече от двама души.

Жулиета замръзна и се обърна да погледне зад гърба си.

Къде би установила лагера си, ако се опитваше да оцелее на това място? В Информационния заради захранването? Или тук заради храната и водата? Тя си представи друг, подобен на Соло мъж, който успява да се измъкне по време на насилието, крие се и оцелява дълги години. Може би е чул компресора, слязъл е да проучи какво става, уплашил се е, ударил е Соло по главата и е избягал. Вероятно е взел тяхната чанта с припаси просто защото е била там или пък в суматохата е била ритната под парапета и е потънала в дебрите на Механичния.