Филип Рив - Дяволски устройства

— Великолепно! — каза той и ѝ помогна да се изправи. — Великолепно! Накарала си преследвач да убие преследвач, а?

Генералът я отведе далеч от огъня, като минаха през зяпащи и осветени от пожарите групи изумени войници и авиатори, които стояха на ливадата, където стоеше „Заупокойна вихрушка“. Нага взе нечия пелерина и наметна треперещите рамене на докторката с нея.

— Нямаш представа от колко дълго очаквам този ден! — каза той. — О, Фанг беше добър лидер през първите няколко години, но войната се проточи и тя продължи да жертва хора и дирижабли, сякаш бяха просто пионки в някаква игра. Отдавна се опитвам да измисля начин… И ти го намери! Избави ни от нея! Твоят приятел, господин Шрайк, избяга някъде, между другото. Опасен ли е?

Енона поклати глава и си представи през какво преминава в момента преследвачът.

— Не мога да преценя. Потиснах някои от спомените му, за да освободя място за тайните си програми. Сега, след като изпълни дълга си, тези спомени отново ще започнат да изплуват. Ще е объркан… Вероятно ще полудее… Горкият господин Шрайк.

— Той е просто машина, докторе.

— Не, повече от това е. Трябва да наредиш на хората си да го потърсят.

Нага направи знак на двама постови да се дръпнат настрани и се качи по моста на „Заупокойна вихрушка“. Влязоха в гондолата и покани Енона да седне на един стол. Тя се чувстваше ужасно изморена. Собственото ѝ лице се взираше в нея от лъскавата броня на генерала, изцапана с кръв и пепел, и ѝ изглеждаше някак си голо без очилата. Нага я потупа по рамото и измърмори грубо:

— Спокойно, момиче, спокойно — сякаш се опитваше да успокои изплашено животно. Той беше войник, който не познава нежността. — Ти си една много смела млада жена.

— Не съм. Страхувах се. Толкова много се страхувах…

— Точно това е смелостта, мила моя. Да преодолееш страха. Ако не се страхуваш, не познаваш смелостта. — Той извади от вътрешността на бронята си манерка. — Ето, пийни си малко бренди, ще ти помогне да се съвземеш. Разбира се, няма да позволим на никого да разбере, че си отговорна за това. Поне официално трябва да скърбим за загубата на Фанг Преследвачката. Ще хвърлим вината върху гражданчетата. Това ще вдигне духа на войниците ни както нищо друго от началото на тази война! Ще започнем атаки на всички фронтове и ще отмъстим за смъртта на лидерката…

Енона се разкашля заради острия вкус на брендито и отдръпна манерката.

— Не! Войната трябва да приключи…

Нага се разсмя, не я беше разбрал правилно.

— Бурята все още може да печели битки и без металната вещица, която да ни казва какво да правим! Не се тревожи, доктор Зироу. Ще се справим по-добре без нея. Ще направим на пух и прах тези варварски градове! Когато заема мястото си на лидер, ще бъдеш възнаградена — дворци, пари, всяка работа, която пожелаеш…

Замаяна, Енона поклати глава. Докато гледаше бронирания мъж да крачи из претъпканата и повредена от битката гондола, осъзна, че е подценила Зелена буря. Те бяха създадени от войната и щяха да направят всичко възможно тя да продължи завинаги.

— Не — каза тя. — Не заради това я…

Генерал Нага я беше забравил за момент и даваше заповеди на подофицерите си.

— Разпратете съобщението по всички честоти — Фанг Преследвачката падна в битка. Нуждаем се от спокойствие и стабилност в този трагичен момент и така нататък, и така нататък. С цел да продължим славната борба срещу варварството на мобилистите, поемам върховното командване. Подгответе „Заупокойна вихрушка“ за отлитане. Искам да се върна в Тиенджинг, преди някой от другарите ни да се опита да узурпира властта.

— А затворниците, генерале?

Нага се поколеба, погледна доктор Зироу и каза:

— Няма да започна управлението си с клане. Качете ги на борда. Но моля ви, кажете на жената на Пенироял да спре да пее.

Преследвач Шрайк наблюдаваше от скривалището си зад храсталаците как войниците на Бурята се връщаха обратно на борда на „Заупокойна вихрушка“. Някой викаше по високоговорителите:

— Господин Шрайк! Господин Шрайк! Качете се на борда! Тръгваме си!

Преследвачът беше наясно, че доктор Зироу е наредила да го открият и изпитваше благодарност към хирурга-механик, но не се показа. Трябваше да остане на Облак 9. Момичето, което видя пред балната зала, не беше сред пленниците, които се качиха на аероразрушителя. Щом тя оставаше, Шрайк също щеше да остане. По някакъв начин, който все още не разбираше, това момиче беше свързано с Хестър. Вероятно като остане близо до нея, щеше отново да намери Хет.