Скотт Вестерфельд: Грозните

Наложи се отново да приклекне в тръстиката, докато премине поредният речен скимър. Хората, които танцуваха на палубата му, не забелязаха въжето, опънато между моста и брега. Така и никой не успя да го забележи досега. Новите красавци винаги бяха толкова погълнати от забавленията, че не обръщаха внимание на дребните неща, които не са си на мястото.

Когато светлините на скимъра се изгубиха в мрака, Толи използва цялата си тежест, за да изпробва въжето. Веднъж краят му откъм дървото беше доста хлабаво вързан и двамата с Перис се залюляха напред-назад във въздуха насред реката, преди да цопнат в студената вода. Тя се усмихна при този спомен, осъзнавайки, че предпочита да се върне във времето на онази експедиция — подгизнала и зъзнеща, но с Перис, отколкото да е суха и на топло като сега, но сама.

Провиснала с главата надолу, докато с ръце и колене стискаше възлите по въжето, Толи се промуши през металната рамка на моста, после се прокрадна по железния му скелет чак до „Града на новите красиви“.

Знаеше къде живее Перис от единственото съобщение, което той си направи труда да й изпрати, откакто беше станал красив. Перис не й даде точния си адрес, но Толи знаеше как да декодира наглед случайните цифри в края на пинга 2 2 ping — съкращение от Packet Internet Grooper — програма, която се използва за указание дали определен компютър или адрес в интернет е включен и работи и дали е достъпен за комуникация в интернет. — Б.пр. . Те я отведоха до място, наречено „Къщата на Гарбо“, в хълмистата част на града.

Никак нямаше да е лесно да се добере до там. При съвместните си експедиции Толи и Перис не се отдалечаваха много от брега, където гъстата растителност и тайните кътчета в „Града на грозните“ им помагаха да се скрият. Но сега Толи трябваше да стигне до центъра на острова, където украсените карнавални платформи и купонджиите изпълваха ярко осветените улици по цяла нощ. Новоизлюпените красавци като Перис винаги живееха в центъра на най-лудия купон.

Толи знаеше маршрута наизуст, но направеше ли само един погрешен завой, щеше да изгори. Без интерфейс-пръстена тя беше невидима за превозните средства. Щяха да минат през нея като през въздух, сякаш на улицата няма никой.

Но и без това Толи беше госпожица Никоя на това място.

Нещо по-лошо, тя беше грозна. Искаше й се поне в очите на Перис да не изглежда толкова грозна. Надяваше се той да я види по различен начин.

Толи нямаше представа какво може да направят с нея, ако я хванат. Сигурно нямаше да е просто наказание като това за „забравен“ интерфейс-пръстен, бягане от час, или пък защото си изиграл къщата и си пуснал музиката по-силно от позволеното. Всички правят такива нарушения и си отнасят наказанието заради тях. Но двамата с Перис винаги много внимаваха да не ги хванат по време на техните експедиции. Да пресечеш реката си беше сериозна работа.

Сега обаче беше твърде късно да се тревожи за това. И какво биха могли да й направят в края на краищата? Само след три месеца тя самата щеше да е вече красива.

Толи пълзеше близо до реката, докато не стигна „Градината на удоволствията“, после се шмугна в тъмната сянка на алея с плачещи върби. Под тяхното прикритие продължи да върви напред, успоредно на пътечка, осветена от малки пламъчета.

Двама новоизлюпени красавци се разхождаха по пътеката и Толи замръзна на място, но те не усетиха нищо, впили поглед един в друг, твърде заети със себе си, за да забележат свитото в тъмнината тяло. Толи мълчаливо ги проследи с поглед и усети онова топло чувство, което обикновено събуждаше у нея всяко красиво лице. Дори когато, скрити в сенките с Перис, шпионираха красавците и се надсмиваха над глупавите неща, които те говорят и вършат, двамата пак не можеха да откъснат поглед от лицата им. Имаше нещо хипнотизиращо в огромните им съвършени очи, нещо, което те кара да не пропускаш и думичка от казаното от тях, кара те да ги закриляш срещу опасностите, да ги правиш щастливи. Защото са толкова… красиви.

Двамата красиви се изгубиха зад завоя и Толи тръсна глава, за да се освободи от сантименталните мисли. Не беше дошла тук да зяпа. Тя беше нарушител, шпионин, една от грозните. И имаше мисия.

Градината се извиваше сред града като река от светлина, която тече между ярко осветените парти-кули и домове. След още няколко минути пълзене Толи изплаши една двойка, скрита сред дърветата (това все пак беше „Градина на удоволствията“), но в тъмното те не успяха да видят лицето й и само й се подиграха, когато смотолеви някакво извинение и се измъкна заднешком. Тя също не ги разгледа добре — мярна й се единствено плетеница от съвършени крайници.