Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

Беше снимка на Итън, легнал на стоманена операционна маса, гол под синята светлина. Лявата половина на лицето му изглеждаше силно натъртена и Тереза не можеше да определи дали е жив или мъртъв. Преди да осъзнае какво прави, ръката й сама посегна към верижката и дръпна резето.

Отвори вратата и мъжът сви чадъра си и го опря на стената. Зад него студеният дъжд потапяше в равномерен шум спящия град. Няколко къщи по-надолу беше паркиран тъмен „Мерцедес Спринтър“. Не пасваше на тази улица. Тереза се запита дали микробусът не е негов.

— Дейвид Пилчър — каза мъжът и протегна ръка.

— Какво сте направили с него? — попита Тереза, без да поема ръката му. — Мъртъв ли е?

— Мога ли да вляза?

Тя се дръпна назад и Пилчър прекрачи прага. Дъждовните капки блестяха като мъниста по носовете на черните му обувки.

— Мога да ги сваля — каза той, сочейки обувките си.

— Не се безпокойте.

Тя го поведе към дневната и двамата седнаха един срещу друг — Тереза на канапето, а Пилчър на дървения стол с права облегалка, който тя му довлече от трапезарията.

— Парти ли сте организирали снощи? — попита той.

— В чест на живота на съпруга ми.

— Звучи чудесно.

Тереза изведнъж се почувства ужасно уморена, очите й едва издържаха на ярката светлина на крушката.

— Защо имате снимка на мъжа ми, господин Пилчър?

— Няма значение.

— За мен има.

— Ами ако ви кажа, че съпругът ви е жив?

Цели десет секунди Тереза не си пое дъх.

Чуваше се бръмченето на съдомиялната, тропането на дъжда по покрива, туптенето на сърцето й — и нищо друго.

— Кой сте вие? — попита тя.

— Няма значение.

— Тогава как мога да ви имам…

Той вдигна ръка и черните му очи се присвиха.

— Засега по-добре ме изслушайте.

— От правителството ли сте?

— Не, но пък от друга страна, не е важно кой съм. Важно е онова, което имам да ви предложа.

— Итън жив ли е?

— Да.

Гърлото й се стегна, но Тереза успя да се вземе в ръце.

— Къде е той? — едва чуто прошепна тя.

Пилчър поклати глава.

— Бих могъл да ви разкажа всичко, но няма да ми повярвате.

— Откъде знаете?

— От опит.

— Значи няма да ми кажете къде е съпругът ми?

— Не. И ако ме попитате отново, ще стана, ще изляза през онази врата и никога повече няма да ме видите, което означава, че няма да видите и Итън.

— Наранен ли е? — Тереза чувстваше как свитата топка емоции започва да се отприщва зад гръдната й кост.

— Добре е.

— Пари ли искате? Мога…

— Итън не е отвлечен за откуп. Това изобщо не е свързано с пари, Тереза. — Пилчър се приведе напред. Вече седеше на ръба на стола и се взираше в нея с онези свои пронизващи черни очи, зад които се четеше невероятно силен интелект. — Имам еднократно предложение за вас и за сина ви.

Той бръкна във вътрешния джоб на палтото си, внимателно извади две мънички стъкленици с безцветна течност и ги постави на масичката. Стъклениците бяха запушени с микроскопични коркови тапи.

— Какво е това? — попита Тереза.

— Събиране.

— Събиране?

— Със съпруга ви.

— Това е някаква шега…

— Не, не е.

— Кой сте вие?

— Името ми е единственото, което мога да ви кажа.

— Е, името ви не означава нищо за мен. И какво очаквате? Да изпия това и да видя какво ще се случи ли?

— Спокойно можете да откажете, Тереза.

— Какво има в стъклениците?

— Бързо действащо, силно приспивателно.

— И когато се събудя, ще бъда като по магия с Итън, така ли?

— Нещата са малко по-сложни, но в общи линии, да.

Пилчър завъртя глава, погледна към предните прозорци и отново насочи вниманието си към Тереза.

— Скоро ще съмне — каза той. — Трябва да чуя отговора ви.

Тя свали очилата си и разтърка очи.

— В това състояние не мога да взема подобно решение.

— Но трябва да го направите.

Тереза сви крака и бавно се изправи.

— Това може да е отрова — каза тя, сочейки към масичката.

— Защо според вас ще искам да ви отровя?

— Нямам представа. Възможно е Итън да се е замесил в нещо.

— Тереза, ако исках да ви убия… — Той млъкна. — Оставам с впечатлението, че сте човек, който разбира другите. Какво ви казва интуицията ви? Че лъжа ли?

Тя отиде при камината и се загледа в семейния портрет, който си бяха направили миналата година.

— Итън и Бен в бели поло блузи, Тереза в бяла лятна рокля. Бяха минали през фотошоп и кожата им беше съвършена, а чертите им рязко се открояваха на светлините в студиото. Навремето се бяха смели колко изкуствено и нагласено се беше получило всичко, но сега, докато стоеше в дневната в тишината преди зазоряване с предложението да бъде отново с него, в гърлото й заседна буца, докато гледаше снимката.