Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

Итън отпусна мускулите на раменете си и вдигна ръце с надеждата, че Поуп ще изтълкува жеста му като знак за примирение и отстъпление.

Дръпна глава назад и сведе брадичка.

— Добре, прав си. Да продължим да го…

… и скочи като на пружини, забивайки челото си право в носа на Поуп.

Изхрущя кост и Итън усети как кръвта бликна върху косата му, докато сграбчваше Поуп за яките му бедра и вдигаше краката му. Шерифът се опита да захване врата му между бицепса и подлакътницата си, но закъсня.

Петите на Поуп се хлъзнаха в кръвта на пода и Итън почувства как масивното туловище на мъжа полетя.

Заби рамо в стомаха му и го просна тежко върху цимента.

Въздухът излетя наведнъж от дробовете на Поуп и Итън се надигна, яхна шерифа и замахна да го удари с основата на дланта си.

Поуп рязко изви бедрата си и засили лицето на Итън право в крака на дървената маса с достатъчна сила, за да сцепи бузата му.

Итън се опита да се изправи сред ослепителните точки, които замъгляваха зрението му, но докато свиваше краката под себе си и се надигаше, видя, че е закъснял с една секунда.

Сигурно щеше да успее да парира удара, ако главата му не беше размътена и рефлексите му работеха нормално, но в това състояние реагира като на забавен каданс.

Силата на удара беше такава, че главата му отлетя назад и един от шийните му прешлени изпука.

Озова се замаян и проснат на масата, гледайки със здравото си око как полуделият шериф замахва за нов удар. Счупеният му нос беше цъфнал на лицето му, сякаш е бил взривен.

Итън вдигна ръце в опит да защити лицето си, но юмрукът на шерифа с лекота проби блокадата и се заби в носа му.

Сълзи избиха в очите на Итън, а устата му се напълни с кръв.

— Кой си ти? — изрева шерифът.

Итън не би могъл да отговори, дори и да иска — съзнанието го напускаше, стаята за разпити се завъртя пред него като бързо сменящи се кадри…

Отново е в стаята с кафяви стени и пръстен под в копторите на Голан и гледа как голата крушка се люлее над главата му, а Аашиф се взира в него през черната качулка, разкриваща само чифт кафяви злобни очи и усмихната уста, пълна със зъби, които са прекалено бели и съвършени, за да бъдат продукт на някаква четвъртокласна отходна яма в Близкия изток.

Итън е увиснал на китките си, вързани със закрепена за тавана верига. Краката му едва допират пода и може да поеме спиращия кръвообращението натиск, като се надигне на пръсти. Успява да се задържи така само за няколко секунди, преди фалангите му да откажат под тежестта му. Когато най-сетне се счупят, няма да има как да попречи кръвта в ръцете му да спре.

Аашиф застава на няколко сантиметра от лицето му, носовете им почти се допират.

— Да опитаме с въпрос, на който няма да имаш проблем да отговориш… от коя част на Америка си, старши подофицер Итън Бърк? — Въпросът е зададен на отличен английски с британски акцент.

— Вашингтон.

— Столицата ли?

— Не, щатът.

— Аха. Имаш ли деца?

— Не.

— Но си женен.

— Да.

— Как е името на жена ти?

Итън не отговаря и се приготвя за поредния удар.

Аашиф се усмихва.

— Спокойно. Засега няма да има още удари. Чувал ли си израза „смърт от хиляда порязвания“? — Аашиф вдига бръснач, който проблясва на светлината на крушката. — Идва от китайски метод за екзекуция, забранен през хиляда деветстотин и пета. Наричат го лингчи, което може да се преведе като „бавно разрязване“ или „проточилата се смърт“.

Аашиф посочва към куфарчето на близката маса, пълно с твърд черен дунапрен с гнезда за ужасяващата колекция режещи инструменти, които Итън се опитва да не забелязва през последните два часа.

Поуп отново удари Итън и заедно с миризмата на собствената му кръв ударът събуди спомен за стара, гниеща кръв по пода на онази къща за изтезания във Фалуджа…

— Сега ще бъдеш заведен в една стая и ще ти бъде дадена химикалка, лист хартия и един час. Знаеш какво искам — казва Аашиф.

— Не знам.

Поуп удари Итън в лицето.

— Започна да ми омръзва да те бия. Знаеш какво искам. Как би могъл да не знаеш? Вече те питах двайсет пъти. Кажи ми, че знаеш. Само ми кажи.

— Кой си ти? — извика Поуп.

— Знам — изпъшква Итън.

— Един час. И ако не остана доволен от написаното, ще умреш от лингчи.

Аашиф вади моментална снимка от дишдашата 5 5 Свободно падаща арабска роба. — Б.пр. си.

Итън затваря очите си, но ги отваря отново, когато Аашиф казва: