Мари Лу - Легендата

Използвах линомет 2 2 Съоръжение за прехвърляне на въже на разстояние и подаване на спасително приспособление при аварийно-спасителни операции във вода или на суша. — Б.пр. , за да свържа тънък кабел между две сгради. След това безшумно се плъзвах от небостъргач до небостъргач, докато не се озовах далеч извън Батала и Рубинения сектор. Оттук придвижването стана по-трудно. Сградите не бяха толкова високи, а покривите бяха порутени, при някои дори съществуваше опасност от срутване, ако бъдат блъснати с твърде голяма сила. Подбирах внимателно целите си. На няколко пъти бях принудена да насоча линомета под равнището на покрива, а след това да се изкатеря до върха в момента, в който се добера оттатък. Докато стигна до покрайнините на Езерния сектор, усетих, че пот се стича по врата и гърба ми.

Краят на езерото бе само на няколко пресечки разстояние. Когато огледах щателно целия сектор, видях червени ленти да ограждат почти всяка пресечка, както и войници от патрулите, проверяващи за заразата, с противогази и черни наметала, са застанали на всеки уличен ъгъл. Знакът Х бе поставен на безброй врати на еднотипни къщи. Видях един патрул, който върви от врата на врата и се преструва, че прави още едно рутинно прочистване. Подозирах, че в момента раздават малки количества от лекарства, точно както бе казал Метиъс, и след още няколко седмици тази зараза магически щеше да изчезне. Полагах усилия да не поглеждам към къщата на Дей. Сякаш тялото на майка му все още лежеше на улицата.

Отне ми още десет минути, за да стигна до мястото, извън Езерния, където бях срещнала Дей. Тук покривите бяха твърде крехки за моя линомет. Внимателно и бавно се спуснах на земята — бях подвижна, но не можех да се сравня с Дей, — и се придвижвах по сенчестите алеи до брега на езерото. Мокър пясък скърцаше под краката ми.

Минах през задните улички, като внимавах да избягвам уличното осветление, уличните полицаи и безкрайната улична тълпа. Дей ми беше споменал веднъж, че се е запознал с Киеде тук, в някакъв бар, на ръба между Алта и Зимния. Сега оглеждах района, докато се придвижвах. От покривите видях, че имаше дузина барове, които отговаряха на местоположението и описанието му — оттук на земята успях да преброя девет такива.

Няколко пъти се спирах в някоя уличка, за да събера мислите си. Ако ме хванеха тук и някой откриеше какво върша, вероятно щяха ме убият. Без да задават въпроси. Тази мисъл накара сърцето ми да се разтупти по-силно.

Но тогава си спомних думите на брат си, залютя ми на очите и стиснах зъби. Бях стигнала твърде далеч, за да се връщам назад.

Обиколих няколко бара без особен късмет. Всичките изглеждаха по един и същ начин — бледа светлина от фенери, пушек и хаос, от време на време схватка по скизбокс в някой тъмен ъгъл. Проверих всеки двубой, макар и да си бях научила урока да стоя достатъчно надалеч от кръговете. Питах всеки барман дали познава момиче с татуировка от пълзящи цветя. Киеде я нямаше никъде.

Мина около час.

И тогава я открих. Всъщност тя ме намери. Дори не получих възможност да вляза в бара.

Едва бях излязла от близката уличка и се отправих към страничната врата на заведението, когато усетих нещо да прелетява покрай рамото ми. Кама. Мигновено отскочих от пътя — очите ми се стрелнаха нагоре. Някой скочи от втория етаж, хвърли се към мен и блъсна и двама ни към сенките. Гърбът ми се удари в стената. Инстинктивно посегнах към ножа в колана си, преди да видя кой е нападателят.

— Това си ти.

Момичето срещу мен изглеждаше бясно. Уличните светлини отразяваха татуировката й от пълзящи цветя и тежък, черен грим очертаваше очите й.

— Добре — започна Киеде. — Знам, че ме търсиш. Толкова много искаш да ме намериш, че обикаляш из баровете в Алта повече от час. Какво искаш? Повторен мач или нещо такова?

Тъкмо смятах да отговоря, когато забелязах движение в сенките зад Киеде. Замръзнах на място. Някой друг бе тук с нас.

Когато Киеде видя как очите ми се стрелнаха встрани, повиши тон:

— Стой настрана, Тес — извика тя. — Не искаш да виждаш това.

— Тес? — присвих очи към тъмнината. Фигурата, застанала там, бе малка, с деликатна форма и разчорлена плитка. Големи, светли очи се взираха в мен иззад Киеде. Осъзнах, че горя от желание да се усмихна — знаех, че Дей ще се зарадва много на тази новина.

Тес пристъпи напред. Изглеждаше достатъчно здрава, макар че под очите й се бяха появили тъмни кръгове. Вълна от срам ме заля, когато видях подозрителния поглед, изписан на лицето й.