Мари Лу - Феноменът

— Даниел, това ти ли си? — попита той с неуверено заекване.

Изтичах до него, сграбчих го в обятията си и го притиснах силно.

— Да — прошепнах аз. — Аз съм, Даниел.

Идън просто се разплака. Хлипания разтресоха цялото му тяло. Той притисна ръце около врата ми толкова силно, че реших, че никога няма да ме пусне. Поех си дълбоко дъх, за да сдържа собствените си сълзи. Заразата го беше лишила от по-голямата част от зрението му, но той беше тук, жив и здрав, достатъчно силен, за да ходи и да говори. Това ми стигаше.

— Радвам се отново да те видя, хлапе — сподавено рекох аз и разроших косата му с една ръка. — Липсваше ми.

Не зная колко дълго останахме там. Минути? Часове? Но нямаше значение. Времето отминаваше бавно секунда след секунда и аз направих така, че моментът да се удължи колкото може повече. Имах чувството, че прегръщах цялото си семейство. Той беше всичко, което имаше значение за мен. Имах поне него.

Зад себе си чух някой да се изкашля.

— Дей — обади се лекарят. Той се бе облегнал на отворената врата на стаята, лицето му беше мрачно и неясно на флуоресцентната светлина. Нежно пуснах Идън на земята и поставих ръка върху рамото му. — Елате с мен. Ще приключим бързо, обещавам. Аз, ъъъ… — Той се смълча при вида на Идън. — Препоръчвам да оставите брат си тук. Само засега. Уверявам ви, че ще се върнете след няколко минути, след което и двамата ще бъдете откарани в новия ви апартамент.

Останах на място, изпитвайки нежелание да му се доверя.

— Обещавам — отново каза той. — Ако лъжа, ами… вие разполагате с достатъчно власт, за да помолите Електора да ме арестува.

Е, това наистина беше вярно. Изчаках още малко, като дъвчех бузата си от вътрешната страна, след което потупах главата на Идън.

— Ще се върна веднага, става ли? Остани на пейката. Недей да ходиш никъде. Ако някой се опита да те накара да се преместиш, викай. Разбра ли?

Идън избърса носа си с ръка и кимна.

Отведох го до пейката, след което последвах лекаря в стаята. Той затвори вратата с тихо щракване.

— Какво има? — нетърпеливо попитах аз. Погледът ми не можеше да спре да се обръща към вратата, сякаш тя щеше да изчезне, ако не останех нащрек. На стената в ъгъла мониторът на Джун я показваше сама в стаята й.

Но този път лекарят не изглеждаше ядосан. Той натисна един бутон на стената и промълви нещо за изключване на звука на камерите.

— Както казвах, преди да излезете… Като част от тестовете, които ви направихме, ние изследвахме мозъка ви, за да видим дали не е бил обработван от колониите. Не открихме нищо притеснително… но се натъкнахме на нещо друго. — Лекарят се обърна, включи едно малко устройство и посочи към осветения екран на стената. На него имаше показано изображение на мозъка ми. Погледнах смръщено снимката, защото не можех да проумея какво виждам. Лекарят посочи тъмно петно близо до долния край на снимката. — Видяхме това до левия ви хипокамп. Смятаме, че е нещо старо, вероятно от години, и с течение на времето бавно се е влошавало.

Гледах озадачено петното известно време, след което отново се обърнах към лекаря. Струваше ми се незначително, особено когато Идън ме чакаше отвън. Особено когато отново щях да мога да видя Джун.

— И? Какво друго?

— Имал ли сте тежки главоболия? Напоследък или през последните няколко години?

Да. Разбира се, че имах. Имах главоболия още от нощта, в която ми бяха правили тестове в централната болница на Лос Анджелис; в нощта, в която трябваше да умра; в нощта, когато избягах. Кимнах.

Той скръсти ръце.

— Нашите данни показват, че върху вас са били провеждани… експерименти, след като сте се провалил на Изпитанието. Били са осъществени няколко теста на мозъка ви. Очаквало се е… ъъъм. — Той се изкашля, изпитвайки затруднение да намери точните думи. — Да загинете доста бързо, но сте оцелял. Е, изглежда, че последиците най-накрая са започнали да се проявяват. — Той рязко започна да шепне. — Никой не знае за това — дори и Електорът. Не искаме страната отново да изпадне в състояние на революция. Първоначално смятахме, че ще можем да го излекуваме чрез комбинация от операция и медикаментозно лечение, но когато проучихме проблемните зони по-обстойно, осъзнахме, че е толкова преплетено със здравата материя на мозъка ви, че ще бъде невъзможно да стабилизираме ситуацията, без сериозно да повредим когнитивния ви капацитет.

Преглътнах тежко.

— И? Какво означава това?

Лекарят свали очилата си и въздъхна.