Мари Лу - Феноменът

— Електор — приветствах го аз.

Той се усмихна — зелените му очи ме огледаха.

— Как се чувстваш, Джун?

Отвърнах на усмивката му.

— Прилично.

Андън леко се засмя и наведе глава. Приближи се, но не се опита да седне до мен на леглото. Виждах увлечението му към мен в погледа му: начина, по който се наслаждаваше на всяка дума, която изричах, на всяко движение, което правех. Със сигурност трябваше да е чул слуховете за връзката ми с Дей. Ако обаче беше узнал това, с нищо не го показваше.

— Републиката — продължи той засрамен, че го бях изненадала да се вторачва в мен, — тоест правителството реши, че си годна да се завърнеш обратно при военните, като предишният ти чин ще остане непроменен. Ще бъдеш агент тук, в Денвър.

Значи нямаше да се връщам обратно в Лос Анджелис. Последно бях чула, че карантината в Ел Ей е вдигната, след като Андън беше започнал разследване срещу предателите в Сената, а Рейзър и командир Джеймсън бяха арестувани за измяна. Само можех да си представям колко много Джеймсън мразеше Дей и мен в този миг… дори само при мисълта за това как можеше да изглежда яростта върху лицето й ме побиха тръпки.

— Благодаря ви — казах аз след кратко мълчание. — Много съм ви благодарна.

Андън махна с ръка.

— Няма нужда. Ти и Дей ми направихте огромна услуга.

Бързо и непринудено му отдадох чест. Влиянието на Дей вече се беше почувствало — след импровизираната му реч Конгресът и военните се подчиниха на Андън, като позволиха на протестиращите да се завърнат безнаказано по домовете си и освободиха патриотите, които бяха арестувани по време на опита за убийство под ограничено наблюдение. Ако Сенатът не се беше страхувал от Дей по-рано, то сега вече това беше факт. Към този момент той разполагаше с властта да разпали мащабна революция само с няколко внимателно подбрани думи.

— Но… — Гласът на Андън притихна и той извади ръце от джобовете си, за да ги скръсти пред гърдите си. — Имам друго предложение за теб. Мисля, че заслужаваш по-значима длъжност от тази на агент.

Един спомен за мига, когато бяха в онзи влак с него, за неизказаните думи на върха на устните му, изплува.

— Какъв тип длъжност?

За първи път той реши да седне до мен на ръба на леглото ми. Беше толкова близо, че усещах лекия полъх на дъха му по кожата си и видях наболата брада, която потъмняваше брадичката му.

— Джун — започна той, — републиката никога не е била по-нестабилна от сега. Дей успя да я спаси на ръба на разрухата, но аз все още управлявам в опасни времена. Голяма част от сенаторите се борят за надмощие помежду си, а немалко хора в страната се надяват да направя грешен ход. — Андън се смълча за секунда. — Един миг няма да задържи благосклонността на народа към мен завинаги, а аз не мога да упражнявам властта върху държавата сам.

Знаех, че казва истината. Виждах изтощението по лицето му и обезсърчението, което произтичаше от отговорността за страната му.

— Когато баща ми е бил млад Електор, двамата с майка ми са управлявали заедно. Електорът и неговата принцепс. Той никога не е бил толкова могъщ, колкото по онова време. Аз също бих искал да имам съюзник, някой умен и силен, на когото мога да поверя повече власт, отколкото на всички останали в Конгреса. — Дишането ми стана учестено, когато осъзнах в каква посока се движеше предложението му. — Искам партньор, който може да усети пулса на хората, някой изключителен във всичко, което върши; някой, който споделя идеите ми за това как да създадем нацията. Разбира се, човек не може в един миг да се превърне от агент в принцепс. Ще има нужда от интензивно обучение и образование. От възможност в течение на много години, десетилетия, да израсне, за да поеме позицията, като първо добие опит като сенатор, а после като лидер на Сената. Това не е обучение, което се провежда лесно, особено върху някой без опит в Сената. Естествено ще има и други кандидати за принцепс, които също ще изучават опита ми. — Тук той направи пауза и тонът му се промени. — Какво мислиш по въпроса?

Поклатих глава, все още не напълно сигурна какво точно ми предлагаше Андън. Имаше възможност да стана принцепс — позиция, която беше втора по власт след тази на Електора. Щях да прекарам почти всеки съзнателен миг от живота си в компанията на Андън, следейки всяка негова стъпка най-малко през следващите десет години. Никога нямаше да видя Дей. Това предложение разклащаше силно представата ми за живота с него. Дали Андън ми предлагаше това повишение изцяло на базата на способностите, които смяташе, че притежавам, или оставяше емоциите си да му повлияят, като ме повишаваше с надеждата, че ще получи възможност да прекара повече време с мен? И как щеше да е възможно да си съпернича с останалите потенциални кандидати за принцепс, някои от които щяха да са с десет години по-възрастни от мен, вероятно дори сенатори?