Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Невероятно пламенни вълни обляха Джош, Дарлийн и Суон. Жената продължаваше да крещи на детето си да се качва в колата. То наблюдаваше изумено и ужасено десетките огнени копия, които продължаваха да експлодират от царевичното поле. Земята се разтрисаше от ударните вълни под краката на Джош. Сетивата му се завърнаха. Той осъзна, че огнените копия всъщност са ракети, които излитаха с тътен от скритите силози в една канзаска нива в средата на нищото.

Подземните момчета, помисли си Джош… и изведнъж се досети какво беше имал предвид Поу-Поу Бригс.

Магазинът на стареца се намираше в края на тайна военна база и „подземните момчета“ бяха техниците от военновъздушните сили, които в момента седяха в бункерите си и натискаха бутоните.

— Всемогъщи Боже! — провикна се Поу-Поу, но гласът му се изгуби заради тътена. — Вижте ги как летят!

Ракетите продължаваха да излитат от царевичната нива, като всяка следваща поемаше след предната в посока северозапад и се изгубваше в нажежения въздух. „Русия — помисли си Джош. — О, Господи… изстреляни са към Русия!“

Всички новинарски емисии, които беше гледал, и всички вестници, които беше прочел през последните няколко месеца, се завърнаха в главата му и в този най-ужасен момент той осъзна, че Третата световна война е започнала.

Нажеженият и задимен въздух се изпълни с горяща царевица, която заваля като дъжд по пътя и по покрива на магазина на Поу-Поу. Зелената платнена тента задимя, а покривалото на каруцата тип „Конестога“ вече беше пламнало. Истинска буря от горяща царевица приближаваше по опустошената нива и докато ударни вълни се блъскаха с осемдесет километра в час, пламъците се сляха и образуваха солидна, движеща се стена от огън, висока шест метра.

— Хайде! — изпищя Дарлийн и вдигна Суон на ръце. Сините очи на детето бяха ококорени и хипнотизирани от огнения спектакъл. Жената хукна да бяга към колата си, като носеше момичето. Една от ударните вълни я събори на земята и първите червеникави пипала на пламъците се пресегнаха към бензиноколонките.

Джош видя, че огънят е на път да прескочи пътя. Бензиноколонките щяха да избухнат. В следващия миг се оказа отново на футболното игрище пред ревящата неделна публика и хукна да бяга към падналите жена и дете като човешки танк, докато часовникът на стадиона отброяваше оставащите секунди. Една ударна вълна го блъсна и го извади от равновесие, като през цялото време върху него падаше горяща царевица; в следващия миг гигантът загреба с голямата си лапа жената през кръста. Тя стискаше здраво детето, чието лице беше изкривено от страх.

— Пусни ме! — разкрещя се Дарлийн, но Джош се завъртя и побягна към вратата на магазина, на чийто праг стоеше Поу-Поу и наблюдаваше със зинала уста полета на огнените копия.

Гигантът почти стигна до него, когато изведнъж нещо просветна като стотици милиони високоватови крушки, експлодирали в един и същ миг. Той не гледаше към нивата, но видя как сянката му се появи върху Поу-Поу Бригс… и в рамките на милисекунда очите на стареца бяха обвити от сини пламъци. Дребният човечец изпищя, задращи лицето си, падна назад върху комарника и го изкърти от пантите му.

— О, Боже, о, Господи, о, Боже! — бълнуваше несвързано Дарлийн. Детето само мълчеше.

Светлината стана още по-ярка и Джош усети връхлетялата го гърбом гореща вълна — в началото беше нежна като слънчеви лъчи в прекрасен летен ден, но бързо се усили и достигна жегата на пещ. Преди да успее да стигне до вратата, кожата на гърба и раменете му започна да цвърчи. Светлината беше толкова силна, че не виждаше накъде отива. Лицето му взе да се подува толкова бързо, че се притесни, че ще експлодира като плажна топка. Залитна напред и се спъна в нещо — тялото на Поу-Поу, което се гърчеше в агония на прага на вратата. Джош усети миризмата на опърлена коса и изгоряла плът и през главата му мина една шантава мисъл: „Аз съм един печен кучи син!“.

Все още можеше да вижда през цепките на подутите си очи. Светът беше целият в някакво странно синьо-бяло, цветът на призраците. Капакът в пода зееше отворен пред него. Джош протегна свободната си ръка, сграбчи стареца с нея и го извлачи, заедно с жената и детето, към квадратния отвор. Последва експлозия, от която полетяха шрапнели и се стовариха в стената на магазина. Бензиноколонките, беше сигурен Джош. Едно горещо метално парче прелетя отдясно на главата му. Потече му кръв, но нямаше време да мисли за нещо друго, освен как да се добере до мазето, тъй като зад себе си чу стенещата какофония на вятъра, подобна на симфония от падащи ангели, и не посмя да се обърне да погледне какво излизаше от тази царевична нива. Целият магазин се тресеше и от рафтовете му падаха консерви и бутилки. Джош запрати Поу-Поу надолу по стълбата като чувал с пшеница, след което скочи и той, като одра задника си на дървото, но не пускаше жената и детето. Те се търколиха по пода. Жената пищеше с прегракнал и слаб глас. Джош стана на крака, за да затвори капака.