Роберт Маккаммон - Лебедова песен

И отново седеше пред малкия огън в срутения хамбар. Арти я гледаше въпросително. Зачервената кожа около очите му го караше да прилича на Самотния рейнджър.

Сестрата му разказа какво беше видяла и той я попита какво смята, че означава. Разбира се, тя нямаше представа; вероятно беше просто някаква хрумка на мозъка ѝ, отговор на всичките онези видени на магистралата трупове. Клошарката прибра стъкления пръстен обратно в мешката, но не можа да изгони от главата си протягащата се от земята ръка.

Сега, докато стъпваше тежко в снега, докосна пръстена в мешката. Само допирът до него я успокояваше, а в момента имаше нужда точно от тази магия.

Коленете ѝ застинаха.

Друг вълк, диво куче или каквото беше там се изпречи на пътя им, на не повече от пет метра пред нея. Това беше кльощаво и имаше грозни червени рани в козината си. Очите му срещнаха нейните и животното оголи заплашително зъби.

„О, мамка му!“, беше първата ѝ реакция. Този звяр изглеждаше по-гладен и по-отчаян от предния. Зад него, в сивия сняг, имаше още два или три — вдясно и вляво.

Сестрата погледна през рамо покрай Арти. Зад тях имаше още две вълчи фигури, полускрити от снега, но достатъчно близо, за да види силуетите им.

„Задниците ни са хамбур…“

Нещо скочи отляво — движеше се толкова бързо, че беше като петно — и се блъсна в тялото на Арти. Той извика от болка, докато падаше, и звярът — който според клошарката можеше да бъде червеникавосивото животно, което пируваше с онзи труп — стисна раницата на спътника ѝ между зъбите си и яростно разклати глава в опит да я разкъса. Тя се пресегна, за да улови протегнатата ръка на Арти, но звярът го издърпа на около три метра по снега, преди да го пусне и да се скрие в периферията на зрението им. Животното продължи да кръжи и да се облизва.

Сестрата чу гърлено ръмжене и се обърна точно навреме, за да види връхлитащия я кльощав звяр с червените рани. Той се блъсна в рамото ѝ и я събори на земята. Челюстта му се затвори на сантиметри от лицето ѝ и прозвуча като щракването на мечи капан. Дъхът му миришеше на гнило месо. В следващия миг животното вече беше захапало десния ръкав на палтото ѝ и го разкъсваше. Друг звяр направи лъжлива маневра вляво, а трети се спусна дръзко напред и захапа десния ѝ крак в опит да я издърпа към себе си. Клошарката зарита и се развика. Кльощавият звяр се изплаши и избяга, но другият я задърпа през снега. Тя стисна в две ръце мешката си и заработи с левия си крак. Успя да уцели животното три пъти в главата, преди то да изскимти и да я пусне.

Зад нея Арти беше нападнат едновременно от два звяра, от две различни страни. Единият го спипа за китката, като зъбите му почти стигнаха до кожата през дебелото му палто и пуловера, а вторият го захапа за рамото и го изуми с невероятната си сила.

— Махайте се! Махайте се! — разпищя се продавачът на обувки, докато двете животни се опитваха да го повлекат в различни посоки.

Сестрата се опита да стане, но се хлъзна в снега и отново падна тежко. Паниката я удари като юмрук в корема. Видя как единият от зверовете влачи Арти за китката и осъзна, че се опитваха да ги разделят, точно както биха разделили стадо с елени или добитък. Докато се опитваше да се изправи, едно от животните се спусна към нея, захапа я за глезена и я отдалечи с още няколко метра от спътника ѝ. Сега той представляваше бореща се фигура, заобиколена от силуетите на кръжащите зверове в сивата мрачина.

— Махай се, копеле! — изкрещя Сестрата. Животното я дръпна толкова силно, че си помисли, че ѝ е извадило крака от ставата. Тя изрева в пристъп на ярост, замахна с мешката, уцели го в муцуната и то подви опашка. Но само секунда по-късно друг звяр я яхна и посегна със зъби към гърлото ѝ. Сестрата вдигна ръка и челюстта му я захапа с брутална сила. Той разкъса плата на палтото ѝ. Тя го удари с левия си юмрук в ребрата и го чу как изскимтя, но продължи да разкъсва ръкава ѝ и стигна до единия от пуловерите. Клошарката беше наясно, че копелето няма да спре, докато не вкуси месо. Удари го отново и се опита да се освободи, но нещо я спипа за глезена и я задърпа в друга посока. В главата ѝ изникна шантава картина — представи си, че е дъвчащ бонбон, който някой разпъва, докато не се скъса.

Сестрата чу силно прас! и си помисли, че този път кракът ѝ вече се е счупил. За нейна изненада обаче звярът, който я беше захапал за рамото, изскимтя и отскочи, след което побягна като обезумял през снега. Разнесе се второ прас! , последвано бързо и от трето. Звярът, който я беше спипал за глезена, потрепери и изписка. Сестрата видя, че от една дупка в тялото му тече кръв. Той я пусна и започна да се върти в кръг и да хапе опашката си. Прозвуча четвърти изстрел — клошарката осъзна, че животното е уцелено от куршум — и чу агонизиращ вой от мястото, където лежеше Арти Уиско. В следващия миг другите побягнаха, като се хлъзгаха, спъваха и блъскаха едни други в бързината да се ометат. Изгубиха се от поглед за пет секунди.