Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Спри! — извика униформеният и хукна към вратата.

Томас скочи към витрината. Видя Миньо, Бренда и Хорхе да пресичат улицата и да изчезват зад ъгъла. Униформеният спря пред кафенето, пристъпи неуверено, после се върна. С пистолет, насочен към Томас.

— Трябва да те застрелям в шията и да те гледам как умираш заради стореното от твоя приятел. Но благодари на Бога, че мунитата са ценни, инак щях да го направя само за да се почувствам по-добре. Ама и днес е един ден.

Томас не можеше да повярва, след всичко, което бе преживял, че позволи да се забърка в подобна нелепа история. Не беше изплашен, по-скоро ядосан.

— Е, моят не беше по-добър — промърмори той.

— Поне ще ми помогнеш да си натъпча джоба. И, между другото, запомни, че не те харесвам. Още щом те видях, не ми стана симпатичен.

Томас се усмихна.

— Какво пък, чувствата ни са взаимни.

— Странно хлапе си ти. Присмиваш се. Ще видим как ще се чувстваш довечера, като залезе слънцето. Хайде. — Той махна към вратата. — И имай предвид, че търпението ми почти се е изчерпало. Опиташ ли някой трик, ще те гръмна в тила и ще кажа на полицията, че си се държал като болен и си побягнал. На мен номера не ми минават. Дори няма да ме разпитват.

Томас стоеше на място и се опитваше да прецени шансовете си. Всичко бе толкова странно, дори смешно, макар и по извратен начин. Беше избягал от ЗЛО, за да бъде задържан от някакъв въоръжен градски служител.

— Не ме карай да го казвам отново — изръмжа униформеният.

— Къде отиваме?

— Скоро ще разбереш. А аз ще съм един богат щастливец. Сега се размърдай.

Томас вече два пъти бе прострелван и знаеше колко боли. Изглежда, че трябваше да последва неприятния тип, ако не искаше за трети път да мине през това. Той изгледа ядно униформения и се отправи към вратата. Когато я доближи, спря.

— Накъде?

— Наляво. Ще извървим кротко и без неприятности три пресечки, после пак свиваме наляво. Там ни чака кола. Трябва ли да те предупреждавам какво ще се случи, ако опиташ нещо?

— Ще застреляш невъоръжено дете в тила. Разбрах го.

— О, човече, как ви мразя вас, мунитата. Хайде, тръгвай. — Той опря дулото на пистолета в гърба на Томас и двамата излязоха на улицата.

Стигнаха третата пресечка и свиха вляво, без да разменят повече приказки. Беше задушно и влажно и тялото на Томас бе плувнало в пот. Той посегна да си изтрие челото и униформеният го перна по тила с дръжката на пистолета.

— Не го прави — изръмжа. — Може да се изнервя и да ти пусна един куршум в главата.

Томас трябваше да приложи цялата си воля, за да не отговори.

Улицата бе пуста, имаше боклуци навсякъде. По стените бяха разлепени плакати — едни предупреждаваха за опасността от изблика, други бяха с образа на председателя Пейдж. Всички бяха надраскани и изписани отгоре с графити. Когато наближиха една пресечка и трябваше да спрат, за да пропуснат няколко минаващи коли, Томас забеляза вляво на стената съвсем нов и все още ненадраскан плакат. Той се обърна и прочете предупреждението:

Съобщение на Обществената служба

!!!Да спрем разпространението на изблика!!!

Помогнете да бъде спряно разпространението на изблика. Научете симптомите, преди да заразите своите съседи и приятели.

Избликът е общоприето название за VC21xb47, високо заразен, създаден от човека вирус, случайно разпространен сред населението по време на хаоса след катастрофата, породена от слънчевите изригвания. Избликът предизвиква прогресивно дегенеративно заболяване на мозъка, довеждащо до неконтролируеми движения, емоционален дистрес и умствена дезориентация. Резултатът е пандемията на болестта.

Учените са навлезли в последната фаза от клиничните изпитания, но все още няма стандартно лечение за изблика. По правило изходът на болестта е фатален, вирусът се разпространява по въздуха.

В тези времена хората трябва да бъдат обединени, за да предотвратят разпространението на пандемията. Като се научите да разпознавате симптомите на вирусно заразното заболяване, или ВЗЗ, вие ще предприемете първата стъпка към битката срещу изблика.*

*Трябва да се съобщава незабавно на властите за всички подозрителни субекти.

Описанието продължаваше с пет до седемдневния инкубационен период и симптомите — как белези като раздразнителност и проблеми с равновесието могат да се окажат ранни предупредителни сигнали, последвани от деменция, параноя и в крайната фаза, пристъпи на агресия. Томас бе наблюдавал всички тези симптоми, Когато пътищата му се пресякоха с тези на побърканяците.