Чайна Миевил - Морелси

Флотският влак стреля. Ето това, това беше взрив! Цяла планина от гръм израсна от нищото. „Таралеш“ се люшна, блъснат от ударната вълна. Военен влак се задаваше.

Шам се опитваше да изчисли траекториите. Внезапно много спокойно пред очите му изникна какво ще се случи, къде, кога.

— Хванете го! — ревеше Елфриш и размахваше оръжието си към Шам, но екипажът му търчеше насам-натам. Робалсон беше точно под него и го гледаше отдолу с печално удивление.

и военният влак пристигна, неотклонно и бързо, и пак стреля, и един снаряд улучи, и задната част на „Таралеш“ се засили неуправляемо и избухна.

Хоров вой. Пирати хвърчаха във въздуха и се пръскаха из морелсите. Взривът яростно блъсна напред грамадата на влака и тя се понесе неуправляемо към тунела и хлътна в него — по краткия маршрут под скалистия хълм пред тях.

Докато Шам се взираше надолу, взривът отнесе Робалсон. Шам хлъцна.

Виждаше, че „Таралеш“ се разпада в движение. Той гледаше ужасѐн как влакът се гмурна в тъмното, а самата наблюдателница, на която се бе изкачил, се трясна в островната стена и се лашна като отсечено дърво. Той беше подготвен — яхна я. Тя падаше надолу бавно, както му се струваше, и го спаси от най-острите скални зъби. Падаше надолу, към пустия остров, в който се разбиха.

Пиратите, разпръснати, виеха в пръстта и сред морелсите. Ето го и Елфриш, взираше се в Шам от една черна дупка в земята, където беше паднал — той беше самият гняв, самата омраза. Взираше се, а долу някакъв невидим подземен звяр, разбутан в бърлогата му, се надигна, разтръска се, изръмжа и изскочи горе да го сграбчи. Дори и когато го награби и го засмука надолу, Елфриш не откъсваше очи от Шам.

А после Шам вече не виждаше нищо.

Падна долу. Целеше се в един храст — знаеше, че ще го заболи по-малко, отколкото ако падне на камъните; мощно свистене и трясък, и пукот на метал, и той излезе прав — ох, как болеше, ала вече се търкаляше по сушата и дишаше, и трепереше, и легна и замря, не помръдваше — отчасти от болка, но отчасти и защото не можеше да повярва, че е успял, и защото знаеше, че все още го преследват.

Шам лежеше и се вслушваше в звуците на приближаващия се военен влак и във виковете за помощ откъм развалините на „Таралеш“ и на ужасените пирати в гъмжащата от хищници земя.

Там, горе на хълма, върху остров сред гробище за железници сред дивите краища на морелсите, лежеше Шам.

Изследвайте една карта. Търсете най-слабо проучените, най-малко посещаваните, най-дивите, най-странни, най-опасни, най-проблематични отвсякъде части на морелсите.

От една точка на северозападния край на света нататък се простират окрайнини, пълни с неизвестност. На изток от тази планина и плато, и място, из което бродят чудовища, има петна от тревожни, оскъдно скицирани релси; най-тъмните полярни ледени дупки на юг си имат своите ужасни страни и тъй нататък. В тези диви краища релсите като че са пияни от необичайности. Релсите не слушат. Стрелките не се държат така, както им е наредено, земята не е толкова здрава и стабилна, там стават шибании и белѝ, самото желязо е отлято така, че да погажда номера на влаковете. Ужасно скандални нередности.

Тук божествата са си бърникали по релсите един на друг — воюващи сестри и братя, за да си осуетят взаимно плановете. Подобни участъци е имало, откакто ги има морелсите. и така и ще бъде, докато ги има.

Ще е глупаво да се каже за всяко едно подобно място, че е непроходимо . Дълго нещо е това историята, съществуват, съществували са и ще съществуват много влакове. Почти всичко в крайна сметка се случва. По-малко спорно обаче, та дори съвсем безспорно, е твърдението, че подобни участъци са най-малкото страшно трудни .

Търсачите на останки търсеха останки — най-вече един от тях. Пиратите пиратстваха. Флотските влакове издирваха и завладяваха острови за Манихики. А животните?

Talpa Ferox . Той никога не е бил най-предвидимият кърт. Неговата хищност и мощ са го направили подземен крал. А сега?

Не бе останало никакво съмнение, че Джак Присмехулника, философията на капитана, е променил поведението си. Копаеше тунели по-бързо, зигваше по-малко и не загваше чак толкова като някога, повече праволинействаше. Направо можеше да си го наречете „бягство“.