Чайна Миевил - Морелси

— Какъв ден, а? — възкликна Робалсон.

— Какво ще стане с тях? — Шам нямаше сили да се обърне и да го погледне.

— Някой сигурно ще дойде да ги търси, може би като не дойдат там, където ги чакат — рече Робалсон и сви рамене. Не можеше да погледне Шам в очите. — Не ме гледай така — смънка Робалсон и намусено остави една купа.

— Какво направихте с последните? — попита Шам. — Чувах…

— Скочиха зад борда — отвърна Робалсон и показа ходене с пръсти. — Те бяха офицерите. Не ме гледай така, казах ти. Знаеш ли, че ние загубихме шестима? Ако просто се бяха предали, нямаше да ни се наложи да вършим всичко това.

— Да — рече Шам и пак се обърна към прозореца. Плачеше му се. Потрепера. — Какво имаше зад борда? Къде го направихте? — Когато отговор не последва, додаде: — Мраволъвовете бяха повече, нали? Стоножките?

Робалсон вече беше излязъл.

Шам затърси хартия тъй внимателно, както навремето неговият екипаж преследваше къртове. Намери парче хартия за застилане на чекмеджета. Продължи да търси. Най-сетне намери зарязана огризка от молив. Наложи се да го остри с дъвчене. Написа:

„Моля ви! Аз съм пленник на влака «Таралеш». Пирати са. Те имат пушки. Те са пиратски влак. Карат ме да показвам пътя към една тайна ако не им показвам ще ме хвърлят в морелсите, може би в капан на мраволъв или нещо такова. Името ми е Ш. ап Сурап, обучавам се под командата на капитан Нафи, капитан на влака «Медис». Моля ви, можете ли да ми помогнете. Моля ви, кажете също и на Трус ин Верба и на Воам ин Сурап от Стрегай, че не съм избягал и че ще се върна! «Таралеш» иска да навреди на двама млади пътешественици от Манихики и на мен също моля помогнете!! Запад и Север, само това знам, че отиваме нататък. Благодаря.“

Шам се наведе навън в тъмното и забърбори и замаха, докато Дейби дойде. Шам нагъна листчето много стегнато и го затъкна в следача, все още прикрепен към крачето на прилепа.

— Слушай — рече той. — Знам, че ще е трудно. Ти дойде да ме намериш. и не знаеш какво означаваше за мен това. Ала знаеш ли сега какво ми е нужно да направиш? — Той протегна ръка със замах в посоката, откъдето бяха дошли. — Ти трябва да се върнеш. Да отлетиш обратно. Да намериш някой. Намери когото и да е.

Прилепът се взираше в него, наплашен от нощта. Сгуши се, близна го, погледна го в очите. С болка в сърцето Шам се зае с дългия процес на увещаването, принуждаването, сплашването му, ако трябва, за да отлети.

Още един вагон си отиде, отнесен към небето в отмъстителните, огромни нокти на бухала. Калдера бе натиснала копчето за освобождаване, щом бухалът полетя. Тъкмо навреме, в необходимия момент — сдържаше се, докато бухаловите нокти бяха надвиснали точно над линията, по която локомотивът на Шроук продължаваше да препуска, него щяха да отмъкнат нагоре последен, и беше много точна — влакът се килна напред, когато вагоните паднаха надолу и сред искри и ужасяващи трясъци се приземиха на колела обратно върху релсите. Още един миг — и вагоните щяха да са вече твърде високо, или отвлечени твърде далече на една страна или на друга, и щяха да загубят цялата железница.

Шроук, задъхани, самите те опулени като бухали, наблюдаваха как тоновете метал на бившия техен последен вагон бяха издърпани нагоре и се сляха с летящия в небето силует, който яростно ги кълвеше и разхвърляше парчета метал. Докато падаха, те приличаха на слама и на тюл, и падаха с грохот на земята, и тя се тресеше.

Най-сетне се скриха под покрова на огромна нощ, в чиито дълбини шумяха хищниците от горното небе. Шроук…

Но чакайте! Като се замислим, сега на Шроук не им е времето. Точно в този миг твърде много неща се случват или предстои да се случат на Шам ап Сурап.

Вижте, Шам току-що отпрати надалече своя космат приятел с малките крилца. Някога окървавен, заловил се неуспешно да изучава медицината и мечтаещ да издирва останки, а сега — пленник и затворник на пиратски влак.

Този влак, нашият разказ, няма, не бива сега да се отклонява от тази линия, по която — макар и не по негов избор — влачат Шам.

По-късно, Шроук. Шам е при пиратите.

— Какво ти става? — Робалсон винаги се ядосваше на Шам, когато той беше тъжен. А на сутринта, след като най-сетне бе убедил Дейби да отлети в мрака, той беше много тъжен.

Сега се намираха сред дива пустош, сред странни земи и морелсите бяха прошарени с аномалии. Могилите на мостове, ротатори за завъртане на локомотив посред звездно избухване от релси, остров с многобройни дупки. Останки. и то не само стари архиостанки. Останки от влакокрушения. По размери — от малки патрулни вагонетки до грамадни железници, които не приличаха на скелети. Разраснали се, разглобени от дъжда и вятъра, ръждясали, студени. Гробище за влакове.