Чайна Миевил - Морелси

Сигурно беше дал някакъв сигнал с примигване на очите. Подчинените му вдигнаха оръжие едновременно. Шам стаи дъх.

— Ако проверя вашия трюм, капитан Елфриш — рече Рийт, — какви стоки щях да намеря там?

Последва мълчание. Екипажът на „Таралеш“ опипваше оръжията си. „Приклещи ги!“ — помисли си Шам.

Елфриш въздъхна.

— Е, добре — каза той. — Да… Горе-долу е така, както казва той.

— Видяхте ли? — провикна се Шам. — Арестувайте ги!

— Но… — продължи Елфриш и с успокоителни движения, подчертаващи, че не посяга към оръжие, той извади от джоба си кожен портфейл, отвори го и показа сребърен печат. — Моето разрешително за каперство. Под лиценз съм. Печат от Манихики. Всичко е официално.

„Какво?!“- помисли си Шам.

— Защо не го казахте от самото начало? — попита Рийт.

— Какво да каже? — обади се Шам.

— Ами… — рече Елфриш и се ухили смутено.

— Данъкът? — попита Рийт. — Като капер двайсет процента от всичко, което притежавате, принадлежи на Манихики. Вие сте проклет укривател на данъци.

— Кога ще го арестувате ? — кресна Шам. Елфриш го перна с юмрук и Рийт не го спря.

— Вижте — рече Рийт. — Ето какво. Ако неговият разказ е верен, и той, и вие отивате на същото място, където и тези млади Шроук. А на мен описанието на техниката, която използвате, ми допада. — Той се замисли.

— Арестувайте ги! — настоя Шам. Никой и пръста не си помръдна.

— Вземам го — реши Рийт. — В замяна на вашия данък. Ще видя какво мога да измъкна от него.

— Какво?! — изкрещя Шам.

— Какво?! — изкрещя Елфриш. — Така не може!

— Може и още как — заяви Рийт.

Това тук не беше разговор между полицай и престъпник, осъзна Шам. Вътрешностите като че се бяха разсипали в прах. Мъртъвците и обраните търговци, които бяха изоставили, не бяха търговци от Манихики, в края на краищата флотата не отговаряше за тях. Елфриш не практикуваше свободно. Той си имаше разрешително за пират, беше подчинен на правителството, агент на Манихики, също като Рийт. Това беше спор между колеги. Междуведомствена политика.

— Вие знаете ли… — попита Елфриш — … какво има оттатък морелсите? и аз не знам. Ала и вие, капитане, и аз знаем, че съществува универсална корелация между приближеността и паричното възнаграждение досежно съкровището. Иначе казано, колкото по-далече е имането, толкова е по-голямо. Та… какво предполагате, че има оттатък морелсите ?

— Няма такова нещо като „оттатък“ — заяви Рийт.

— Позволявам си да не споделям мнението ви. — Елфриш вдигна пистолета си, полека, под зорките погледи на подчинените на Рийт, готови за стрелба. Сякаш движенията му бяха толкова бавни, че това ги парализираше, докато го наблюдаваха. Насочи го към Рийт. Някои от неговия екипаж също вдигнаха своите.

— Момчето е мое — заяви Елфриш.

Рийт се разсмя.

— Добре го изработихте — рече той. — Току-що загубихте лиценза си. Засега броя възпрепятстване на офицер, заплашително поведение и нелегално пиратство.

— Но аз съм склонен да се обзаложа… — възрази Елфриш, — и вижте, и екипажът ми също — че заради онова нещо на края на света всичко си заслужава.

Беше тихо под слънцето. Птиците кръжаха. Вятърът разрошваше косата на Шам. Рийт най-сетне каза една-единствена дума:

— Огън.

Колкото и дълго да бяха стояли като истукани, неговите офицери бяха възвърнали самообладанието си. Не се бояха и действаха експедитивно. Стреляха.

Пиратите отвърнаха на огъня. Всички се биеха за Шам. Който се сниши.

На палубата настана лудница. Крясъци, изстрели, търчащи крака. Хората тичаха да се скрият. Ехтяха писъци. Рийт, като продължаваше да стреля, повлече ранен свой другар по палубата и изкрещя сигнал в микрофона на рамото си. Едрокалибрените оръдия на военния влак се завъртяха. Рийт и офицерите му се снишиха и побързаха да се смъкнат обратно във вагонетката си.

— Да го вземат дяволите дано! — кресна Елфриш. Дори и влак, цял набоден с оръжия като „Таралеш“ нямаше шанс срещу военен влак на Манихики. — Потегляй на пълна мощност! На пълна мощност! Дай, дай, дай, дай! Да се махаме от тях!

Стрелнаха се напред. Железницата се килна и се втурна с все по-бясна скорост в милостивия лабиринт от хълмове и тунели.

Шам си имаше план. Ако можеше да се нарече така. Той пълзеше; хаосът продължаваше. Стигна до основата на наблюдателницата и бързо се закатери нагоре. Военният влак продължаваше да ги гони.

— Свалете го! — кресна Елфриш. „Таралеш“ се носеше към тунел.