Чайна Миевил - Морелси

Но благодарение на Джак Присмехулника ангелът, който охраняваше моста, вече го нямаше. А с помощта на търсачите на останки вече го нямаше и трупа преграда. Сигурно щеше да отнеме време — цели години може би, ала екипажът на „Медис“ нямаше да са последните посетители. Пътят беше отворен.

— Мислех си… — заговори той. — Първо си мислех за небесните гмуркачи. Бас държа, Сироко, че ти имаш костюми? Чудя се какво ли има там горе. — Той вдигна очи към очертанията на планините около тях. — и тогава си помислих, че ако имаш костюми за издигане нагоре, те могат да се използват и за спускане надолу. — Той посочи с палец зад гърба си към водата и се заслуша в пухтящите монотонни проучвания на водата по брега. — А пък после си рекох защо да сменям посоката? Толкова дълго съм вървял насам. — Той погледна Калдера. — Искам да отида там, където са искали да отидат майка ви и татко ви.

— Моля? — възкликна Деро.

— Какво? — попита Калдера. — Та ние сме тук.

— Те са имали такова страстно желание да се учат от баджерите — поясни Шам. — Да изучават митовете им и тям подобни, да, но това е твърде много път, че да го биеш за истории, колкото и добри да са те. Та си мислех какво ли още може да се научи от тях и само от тях на практика?

Шроук го гледаха — с все по-широко отворени очи, все по-запленено.

— Помните ли последния вагон, изоставен от вашите? — попита Шам. — Близо до моста? Онзи, с шантавия вид? За него си мислех. Не мога да си го избия от главата. Мисля, че това са искали да се случи. Като видях това място, то ме наведе на една идея.

Няма наименования на тракането, няма стрелки, няма тътен на колела по релси. Няма и релси, нито колела да тътнат по тях. Шам се провиква, понесен от ново движение.

Сбогуваха се. Последният коловоз от морелсите отдавна изчезна от погледа. Ревът и плисъкът на вълните са наслада за Шам. Той крещи, облян от водните пръски.

Много дни и усилия и вещина им бяха нужни, докато се върнат при последния вагон на Шроук-старши, да проучат предчувствието на Шам и да завършат онова, което откриха започнато.

Таванът бе превърнат в запечатано корито. Тялото бе изтънено, придали му бяха клинообразна, обтекаема форма и бе разделено на пълни с въздух отделения. Корпусът бе готов за монтиране на мачта от одялано дърво. В една каса бяха складирани въжета и кораво платно, които Шам огледа с неотдавна придобитата си вещина. „Защо платната да вършат работа само на влакове?“ — бе попитал той.

Над водата горното небе е по-рехаво. Слънцето рисува дъги във водните пръски. Те се люшкат сред грамадно мокро пространство. Дейби се рее, а Шам залита. Свикналите му с релсите крака хич не му помагат на тази нова палуба. Върху този плаващ, обърнат наопаки воден влак. „Трябва да му измислим по-свястно име на това нещо“ — мисли си Шам.

Калдера и Деро вдигат очи от платното, което опъват. Шам си спомня баджерските техники и им дава наставления на висок глас. Платното се издува, гикът се поклаща и техният плавателен съд се понася по водата. Незнайно накъде.

Шам вдига капака на палубата, през който се слиза към кухнята и купетата долу, преустроени наопаки стаи. Спира се на върха на стълбата и наблюдава Нафи.

Капитанката, последният член от екипажа, се взира през борда в гъмжило от среброкожи риби. Замислено се вглежда отвъд тях. Гледа втренчено, навежда се и вперва очи в тъмните водни дълбини.

Шам се усмихва.

С огромни благодарности към Марк Боулд, Надя Бузиди, Мик Чийтъм, Джули Крисп, Рупа ДасГупта, Мария Дахвана Хедли, Клоуи Хийли, Диана Хоук, Ратна Камат, Саймън Кавана, Джемайма Миевил, Давид Мьонш, Бела Пейгън, Ан Пери, Макш Шафер, Крие Шлуп, Джаред Шурин, Джейн Судалтър, Джеси Судалтър, Марк Тавани, Евън Калдер Уилямс и всички от „Макмилън“ и „Дел Рей“.

Както винаги, съм длъжник на твърде много писатели и художници, че да мога да ги изредя, но за тази книга особено важни са Джоун Айкен, Джон Антробъс, двамата Одри — старши и младши, Катрин Бестърман, Луси Лейн Клифърд, Даниел Дефо, Ф. Тенисън Джеси, Ерих Кестнер, Урсула ле Гуин, Джон Лестър, Пинелъпи Лайвли, Херман Мелвил, Спайк Милиган, Чарлз Плат, Робърт Луис Стивънсън и братя Стругацки.