Чайна Миевил - Морелси

и тъй нататък, и тъй нататък. Ако зависеше от вас, вие, дори и да започнехте и свършехте на същите места, щяхте да опишете друга фигура. Друго, ала още нищо не е приключило. Ако разкажете нещо от всичко това на други, можете да карате и ако щете, пътьом да се отбиете и другаде. А дотогава пътешествайте благополучно и благодаря.

Ами… Шам, питате?

Шам се дави.

Водата имаше вкус на сълзи. Това си мислеше Шам, докато потъваше. Не беше като потоците и езерата сред хълмовете на морелсите — това бе сол.

ОкаЯн, вечните сълзи.

Опитваше се да се съпротивлява на бавното спускане. Без полза. Нищичко не виждаше и не можеше да освободи крайниците си. Нищичко не чуваше освен шума на собствената си кръв.

Някъде под него сред студа, защото беше отчайващо студено, той усещаше движение, размаханите крайници и мятащото се грамадно тяло на контрольора. „Дано не падна върху него — помисли си Шам. — Не искам там, където…“

Там, където.

„Видях края на света“ — помисли си Шам и спря да мърда, и издиша наниз от мехурчета, и затвори очи, и продължи да потъва.

А после изведнъж спря.

Усети как нещо болезнено стисва вървите, овързали ръцете му. Усети как налягането се променя. Пак се издигаше нагоре, срещу земното притегляне, наопаки, далече от грамадното тяло на мъжа, чиито последни движения той все още усещаше, докато то потъваше надолу.

Изскочи във въздуха, ломотеше, гадеше му се, засмукваше кислород. Капитанката го държеше. Стискаше го с металната си ръка. Висеше на въжето, все още увито около кръста ѝ, а екипажът се беше наредил като за игра на дърпане на въже и го държеше. Най-накрая беше Бинайтли, да крепи и поема тежестта. Капитанката беше скочила веднага след Шам и металната ѝ ръка я затегли надолу.

Нафи прихвана Шам през мокрия, солен кръст и го качи на дока. Където Калдера първа протегна ръце и го сграбчи, вдигна, шамароса го по бузата и изкрещя името му. Където Дейби долетя и заблиза лицето му. Където той полегна на бетона и кашляше, повръщаше и хриптеше, а Шроук и Вуринам, и Фремло, и Сироко, и всички си отдъхнаха и заръкопляскаха.

— Е? — попита Шам. — Размислихте значи?

Екипажът на къртоловния влак „Медис“ — стопаджии, возещи се на задниците на небесни мъртъвци, беше наклал огън на края на линията. Пееха, похапваха и си разправяха истории.

Отвъд светлината, хвърляна от огъня, цареше нощен мрак. Неведнъж дочуваха звуци около тях, може би от хора, които се опитваха да не вдигат шум. Сложиха постови, но не се шашкаха особено.

— Последният главен контрольор в момента се размива под формата на рибешки аки — рече Фремло. — Мисля, че останалата част от ръководството е лекичко объркана, а вие?

Шам кимна с мократа си глава. Като я намокри, и разбра колко дълга му е израсла косата.

— Ти нали уж щеше да се връщаш — подхвърли той на Сироко и се уви в хавлията си.

— Знаеш ли какво стана? — отвърна Сироко. — Голяма смешка. Хванала съм се аз да разглобявам ангела, вече бяхме натоварили цели камари от проклетата грамада, и да вземе да ми хрумне, че като се подбъзикне туй, посмени се онуй с едно-друго, мога да го вкарам в движение. Точно това е ключът към останките — не ти трябва да ги разбираш. Както и да е.

Та по някое време и след няколко фалстарта го подкарахме. и си мислим как да изтеглим къртоловния влак, та да можем да подкараме ангела напред, да ги придвижим в тандем, да върнем шасито на ангела обратно в морелсите. и някой вика, хич не помня и кой беше…

— Ти беше — намеси се Бинайтли.

— Хич не помня — повтори Сироко. — Та някой вика, що не вземем набързо да хвърлим едно око как се справя оная пасмина на моста. Гласувахме — мина без проблеми. Потеглихме заднишком, минахме през оня тунел, чухме суматоха. и ей ни на. — и тя си изтупа ръцете като след свършена работа.

„Ей ви на — помисли си Шам. — Вярно, ей ви на.“

— Утре — продължи Сироко — потегляме пак. Назад. Искам да кажа напред — обратно към морелсите. Сега и ти можеш да се върнеш с нас. — Тя пъхна в огъня пръчката, на която печеше вечерята си. Шам отхапа от своята и погледна Шроук на трепкащата светлина на огъня. Калдера срещна погледа му. — Не че ще го направиш. Да се върнеш, искам да кажа. — Тя се усмихна.

— Ще предадеш ли вест от мен? — помоли Шам. — На моето семейство?

— Разбира се — отвърна Сироко. — Какви са ти намеренията, Шам?

Шам гледаше огъня.

За морелсите почти всичко щеше да си остане същото. Ангелите, на автомат, щяха да продължат да поддържат реда по релсите по отдавна програмирани затворени линии. Няколко птици куки щяха да продължат да излитат от мъртвото седалище на фирмата, да сноват напред-назад и да извършват автоматични наблюдения, архивирани на края на вселената. Натрупаният дълг на железничарите щеше да расте и те щяха да задлъжнеят на тази компания вкаменелост с утежнена от лихвите още по-безсмислена сума.