Чайна Миевил - Морелси

— Шам — обади се Вуринам. — Ще може ли, ако обичаш, да ни обясниш за какво, по дяволите, си приказвате?

— Тя е обърнала сигнала — отвърна Шам. — Това… — Той разтръска приемателя. — Това вече не открива Джак Присмехулника, а го примамва . Къртът го открива.

Екипажът се взираше.

— Тогава го изключи, проклетото! — тросна се Вуринам. Сироко го взе от Шам и припряно го зачовърка.

— Как изобщо сте се научили на това, капитане? — попита тя.

— Вие, търсачите… — отвърна Нафи. — Всичко казвате на човек, стига да умее да ви прикотка. Ако ще можете да се фукате с това.

— Според вас тя защо остана с нас? — провикна се Мбендей обезумял, като си скубеше косите. — Тя нямаше да ни остави да превземем „Медис“. Къртоловен влак ѝ трябва.

— Можем ли да го изпреварим? Кърта? — попита Шам. Мбендей внимателно огледа екрана.

— Да — отвърна той.

— Не! — възрази капитанката.

— Не — повтори Мбендей. — Не знам.

— Не знам дали мога да обърна това — каза Сироко.

— Късно е вече. Вие сериозно ли мислите, че Джак Присмехулника в момента не ни надушва? — попита капитанката. — Че не ни усеща? Че не познава характерното тракане на колелата ни? Той идва. Това искахме.

— Не, капитане! — изкрещя Шам. — Това искахте вие ! Ние, останалите, искахме съвсем други неща, мътните да го вземат !

— Доста бързо идва насам — прошепна Мбендей, втренчен в екрана. — Най-много на няколко часа път от нас е. Идва, та чак препуска насам.- Той преглътна.

— Чакайте — произнесе провлачено Шам. — Сироко, не го изключвай.

— Какво? — възкликна Вуринам. — Ти луд ли си?

— Джак Присмехулника вече и без това ще ни намери. Така поне ще знаем къде се намира той.

Стояха на палубата и се взираха, и не знаеха накъде са поели, какво има да се каже. Една мисъл мина през ума на Шам и той се спусна подире ѝ. Тя не му даваше мира.

— Толкова сме близо — каза той и посочи към тъмния край, който бе видял да се задава.

— Ахой! — двама баджери разузнавачи се зададоха откъм десния борд, разлюлели фенери, за да съобщят за присъствието си. Приближаваха се и крещяха на всеки известен им език. Надуваха рогове и се мъчеха да накарат да ги чуят и да ги разберат.

— Какво има? — провикна се Шам към тях. — Ние сме малко нещо заети.

— Там това защо ангели ходят там — викна единият и посочи на изток, откъдето идваха.

— Кърта ли търсят, а? — извика им Шам.

— Не! Какво! Кърт, какво? Още!

— Още какво?

— Още влакове.

— Пирати? — извика Шам и баджерите размахаха пръсти.

— Флота! — ревнаха те. — Флота Манихики идва!

Морелсите се отърсиха от нощта и откриха останките на многобройни древни влакове. Що за гробище беше това? Злокобна картина на провалените начинания.

Залепена за гърба на „Медис“ където капитанката все още стоеше — за какво ли да я тикат в карцера, като тя само се взираше нататък, откъдето идеше нейната философия? — „Пинчон“ се носеше по релсите на собствените си трътлести колела. При тази скорост щеше да изостане, ако копаеше. Зад нея флотата прииждаше към тях — видим облак от отходни газове, изпарения, вдигнат по пътя прах.

— Никога нямаше да ни оставят да се измъкнем — каза Калдера, заобръща картите си и ги заоглежда от всички ъгли. — Близо сме. До нещо. Виждам къде са отивали мама и татко и виждам… Струва ми се, че сме тръгнали към място, което те са се мъчели да отбягнат.

— Нещо е попиляло тези влакове — каза Деро. — Я ги виж всичките.

Нямаха време да разследват, да лъкатушат и маневрират из разхвърляните корпуси на влакове. Но щом излязоха от влаковото гробище, Деро посочи. Далече отвъд най-гъстите гъсталаци от съсипани влакове, преобърнат с колелата нагоре от някаква странна катастрофа, върху импровизирана плоска платформа с колелета върху релсите беше полегнал по покрив един странно разнебитен вагон. Подът му, обърнат към небето, беше покрит с насмолен брезент, предницата му — сплескана във формата на грозен клин. Деро и Калдера хлъцнаха, Сироко огледа вагона преценяващо.

Това, осъзна Шам, беше част от влака на техните родители, част от първата разработка на Шроук.

— Какво му се е случило? — попита той.

— Понякога са им правили чистки — каза Деро. — Те са ни го обяснявали. Ала това…

— Не знам на какво прилича — заяви Калдера.

— Вижте — Сироко посочи нататък, където многобройната флота вече се виждаше. — Те са по-бързи от нас.

— Онзи същият е — прошепна Деро. — Изпреварил е всички и ни е открил. Като че са били тук преди нас.