Чайна Миевил - Морелси

— Някои… — заговори Шам предпазливо, като си мислеше за картините на Джудамор — … може да са имали сведения. За това къде отивате.

и през най-добрите уреди на „Медис“ Шам все още виждаше само злокобни петънца. Сироко му даде собствения си сглобен от останки механизъм — съчетание от ню останки и архиостанки. Той погледна през него и чак подскочи, толкова ярко и близо се виждаше потерята. Онзи огромен флотски военен влак, набол небето с оръдия.

— Рийт — прошепна той. Кой ли, запита се, кой ли пират, изваден от дълбините на морелсите, е запомнил картините достатъчно добре, че да напъти Рийт? Джудамор? Елфриш беше загинал. Робалсон го отнесе страшна смърт.

Релсите все повече оредяваха. „Медис“ и спътниците му се носеха към скална редица, завеса от канари, разцепена от пролуки, през които сякаш надничаше някой нетърпелив актьор.

— Трябва да я караме умната — каза Шам. — Ама адски умната.

Последните баджерски ветроходни мотриси започнаха да се изтеглят. От двете страни на „Медис“ вече нямаше достатъчно линии, за да не изостават.

— Чакайте! — провикна се към тях Шам и на някакви зачатъци на техния език — оказа се, че е запомнил повече, отколкото си мисли — започна да ги моли да не си отиват. — Елате на борда! Близо сме!

— До какво? — провикна се някой в отговор.

На някои мотриси спореха. Струпаха се на съседни линии и поведоха разисквания. Шам гледаше как една баджерска жена воин размаха юмрук пред другарите си, обърна се и скочи величествено от своята мотриса, прелетя метрите морелси, блъсна се в „Медис“, вкопчи се в парапета му, набра се и се покатери на борда, а мотрисата ѝ се изтърколи назад. Още няколко храбреци я последваха — тези, които нямаше да отстъпят докрай. Прескачаха бързо нарастващите разстояния.

— Бързо! — викна Шам. Но един железничар наблизо не прецени добре кога да скочи. Пръстите му се изхлузиха, без да успеят да се заловят за борда на къртоловния влак. Издихание, писък, глух удар и той се разби със страшна сила в крайрелсовите скали.

Всички гледаха втрещени. Дори и капитанката в потрес вдигна очи. Баджерските мотриси изостанаха. За тях вече беше късно. Воините, които все още се подготвяха да влязат в борбата, можеха само да гледат Шам от вече далечните релси и да вдигат безпомощно ръце за сбогом.

Те се превърнаха в точици. Шам се надяваше, че са го видели как също вдигна ръка в отговор, за да им благодари.

— Калдера има… — заговори Деро.

— Нататък — прекъсна го Калдера и показа на Шам едно място на нейната карта. Посочи го с пръст и впери очи в него. — Там.

— … идея — доизказа се брат ѝ.

Шам не губи нито миг. Не поиска да му се изяснява. Не зададе никакви въпроси на Калдера Шроук. Само викна на стрелочниците, които на свой ред маневрираха, както той нареди, без да шикалкавят и без да питат, по тези последни разпръснати метри, отбелязани с точки, и навлязоха една миля или повече в една малка плетеница от линии по път, който се виеше сред могили и планини.

Сега военният влак се виждаше ясно и без префърцунени прибори от останки.

— Закарай ни там ! — изсъска Калдера, даде още напътствия и „Медис“ се разтресе.

Една птица кука прелетя над тях и се отправи да огледа флотата, но щом се приближи, лумна огън и един снаряд изхвърча с писък към небето от влака с оръдията. Ангелът изскимтя и мощно избухна в пламъци, пръснаха се отломки.

— Проклети Каменнолики мои! — изкрещя Вуринам.- Тия са се побъркали ! Стрелят по небесата !

— Ще ни хванат — заяви Фремло. — Няма начин да не ни хванат.

Сега сред целия пейзаж имаше само два влака, редом с всички попилени, зарязани и ръждясали. Военният влак беше толкова близо, че се виждаше как железничарите му им се надсмиват. Къртоловците заеха позиции при харпуните, като че това с нещо можеше да помогне, когато воините на Манихики ги настигнат.

„Медис“ препускаше към края на отклонението сред плетеницата, покрай пещери и възвишения към нещо, което Калдера бе разбрала, а сред хаоса Шам не бе засякъл, че приближават.

С беззвучна и крайно важна маневра те внезапно подминаха и последните руини, последна могилка и тунел, и излязоха от морелсите на последната, самотна, единствена линия.

— Виж! — ахна Шам. Той беше там. Носеше се през картината, в която се беше взирал толкова пъти, а до него бяха неговите другари по екипаж и приятели.

— Гледам — каза Калдера.

— Погледни я! — Флотата скоро щеше да хване Шам, ала този миг бе негов.