Джулиана Багът - Изпепелени

– Те просто, така или иначе, ще ни разкъсат там, отвън – казва той.

– Трябва да тръгваме веднага – настоява Бекли.

– Елате с нас – предлага Преша. – Можем да намерим начин да ви измъкнем от Купола и после да ви намерим скривалище отвън.

Бекли и Лайда помагат на дядото на Преша. Те тръгват към вратата. Преша ги следва.

– Хайде, Партридж. Вземи Айралийн. Единственият ù шанс е да се измъкне навън. Трябва да останем заедно.

Той вижда, че ù е трудно да изрече тези думи. Знае как вероятно изглежда в очите ù. Мрази се за това. Мрази и двата свята – и този, вътре в Купола, и онзи, отвън.

Айралийн и Партридж излизат в коридора и тръгват след останалите към асансьора. Лайда и Бекли подкрепват накуцващия дядо на Преша.

В този момент Айралийн спира. Тя поглежда вратата на къщата, която беше създала – все още е леко открехната. От нея се процежда светлина.

Тя хваща ръката на Партридж и я стиска здраво.

– Спомняш ли си – казва тя, – че все още ми дължиш услуга?

– Айралийн... – меко казва Партридж.

– Ти ми даде обещание – казва тя. – Ще удържиш ли на него?

– Моля те... – започва той.

– Не си ли мъж, който държи на думата си? – прекъсва го Айралийн. Той знае какво иска тя и въпреки че не иска Айралийн да го изрече на глас, тя го прави. – Построих дом за нас.

Преша задържа вратата на асансьора отворена.

– Побързайте – извиква им тя и останалите се обръщат и поглеждат назад.

– Не мога – поклаща глава той.

Айралийн пуска ръката му и тръгва към вратата, изпълнена със златиста светлина. Той стиска писмата на Лайда в ръката си.

– Не го прави, Партридж – казва Преша.

– Там вътре няма нищо истинско. Само празнота – добавя Лайда.

– Мога да те измъкна от тук – умолява го Бекли. – Айралийн, кажи му да дойде с нас!

– Една минута – обръща се Партридж към Айралийн.

Тя кимва. Той минава през коридора и отива до Лайда. Бръква в джоба си, изважда вързопа с писмата си и ги подава на Лайда.

– Ето, вземи ги. Те са твои.

Лайда взема вързопчето и притиска писмата до гърдите си.

– Аз не мога да остана. А ти не можеш да си тръгнеш ли? – казва тя на Партридж.

– Човек никога не знае какво ще се случи. Един ден...

– Знаеш, че ще съм там, отвън, ако дойдеш да ме потърсиш...

– И двама ви – казва той. Майката и детето. – Това тук е като кораб. Мисля, че ако той потъне, аз трябва да съм на него.

Той се връща при Айралийн, хваща я за ръка и им махва за последен път. Двамата с Айралийн влизат в обляната със светлина стая и той затваря вратата зад гърба им.

* * *

Група оцелели стои на пост до тялото на Брадуел, докато Ел Капитан и Хелмут повеждат останалите. Кръгът става все по-тесен, докато накрая между Ел Капитан и войниците от Специалните сили – сред които е и Хейстингс – остават само десет ярда. Ел Капитан надава вик и оцелелите около него спират. Заповедта му е предадена на останалите по цялата окръжност и скоро всички оцелели застиват на местата си. Хейстингс поглежда Ел Капитан. Дали е загубил контакт с онези вътре? Какво става тук?

Никой не помръдва. Никой не говори. Всички стоят там под поривите на вятъра, докато листчетата на Брадуел все още се въртят в изпълнения с пепел въздух.

И тогава то се случва.

Чува се ниско и дълбоко скърцане, напомнящо на звуците на плаващ в морето огромен кораб.

Разнася се пукот и после по едната страна Купола се появява пукнатина, подобна на пукнатина в леда на замръзнало езеро. Тя се стрелва нагоре по повърхността и от нея тръгват още цепнатини.

После една част от Купола потрепва, накланя се и пада.

* * *

Нашата добра майка се изкачва нагоре по склона, защитавана от всички страни от други майки. Кръстът от рамката на прозорец в гърдите ù прави стойката ù скована. Тя държи главата си високо изправена. Когато вижда как цепнатините плъзват по бялата повърхност на Купола, тя прошепва на бебешката уста, която е част от ръката ù:

– Да отидем да намерим татко, скъпо мое! – след което стиска по-здраво копието. – Да отидем да намерим твоя татко.

* * *

Светлините премигват и след това избледняват. Арвин чака. Той сдържа дъха си, затваря очи и когато го прави, вижда лицата на родителите си. Беше следвал заповедите, за да може да оцелее. Беше направил така, че да е ценен и незаменим. Но сега той е най-сетне свободен. Генераторът избръмчава и се събужда за живот. Светлините над главата му стават по-ярки и той чува жуженето при запечатването на лабораторията. Няма да излезе навън, докато не разполага с лекарството.