Джулиана Багът - Изпепелени

– Да – отвръща Преша. – Зная точно какво ще се случи. Забравил ли си, че така съм прекарала детството си?

– И искаш това да се случи отново?

Преша поклаща глава.

– Исках чистите да помогнат на оцелелите. Исках да изравним нещата с помощта на лекарството. Исках да изтрия всички белези и сраствания и да направя всички цели отново. Но вече не искам това. Брадуел беше прав. Никога не трябва да заличаваме миналото, дори когато го носим върху кожата си.

– Зная къде е бутонът, Партридж – Айралийн посочва към един малък метален квадрат, вграден в стената. – Това е, нали? Спаси ни, Партридж.

На отворената врата се чува почукване. Един мъжки глас казва:

– Брадуел чака. Готови ли сме?

– Готови сме – отвръща Партридж.

На едната стена светва екран и на него се появява лицето на Брадуел. Очите му са присвити. Вятърът шиба ризата и косата му. Той се обръща и поглежда настрани, разкривайки двойния белег върху едната страна на лицето си.

Айралийн ахва. Тя не е свикнала с пепелта и белезите.

Камерите, вградени в очите на Хейстингс, следят Ел Капитан и Хелмут, които изглеждат бледи и изтощени. Двете очи на Ел Капитан са посинени, а челюстта му е изкривена.

– Какво се е случило с тях? – пита Преша.

– Това онези двамата ли са, които са сраснати заедно? – Айралийн изрича думата сраснати така, сякаш е нова за нея. Тя е ужасена и Преша си спомня онова, което Брадуел ù беше казал: как ще изглежда той в очите на чистите и че те ще са отвратени и ужасени.

– Ще ти обясня по-късно – отвръща Партридж.

Преша се чуди дали ще има по-късно...

– Кажи на Брадуел да отмени нападението – казва Партридж на Преша.

Дали той ще натисне бутона? Дали ще избие всички оцелели веднъж завинаги?

Преша плъзга ръка в джоба си и стисва върха на копието, което Лайда беше издялкала от ребрата на детското кошче.

– Брадуел! – казва Преша. – Можеш ли да ме чуеш?

– Да! – изкрещява в отговор той, за да надвика шума на вятъра. – Добре ли си?

– А ти? – пита тя.

Той кимва и хвърля поглед на Ел Капитан и Хелмут.

– Добре сме. Иска ми се да можех да те виждам.

– Кажи му, Преша – подканя я Партридж.

– Това гласът на Партридж ли е? – пита Брадуел.

– Аз съм – потвърждава Партридж.

– Какво трябва да ми кажеш? – пита Брадуел.

Преша знае, че трябва да каже на Брадуел да отмени нападението, но вместо това казва:

– Партридж може да убие всички ви. Може да натисне един бутон, проектиран от баща му, и да пусне газ по вятъра, който ще приспи всички ви завинаги.

Брадуел си поема дълбоко дъх.

– Ние сме невъоръжени – казва той. – Ел Капитан каза, че това е единственият начин да го направим. Да сме невъоръжени и всички заедно.

– Ако унищожите Купола, чистите ще умрат. Те не могат да живеят извън Купола. Повечето няма да оцелеят – намесва се Партридж. – Така че, струва ми се, сте доста добре въоръжени.

Заговаря Ел Капитан. Очите на Хейстингс бързо се фокусират върху него и лицето му запълва екрана.

– Би ли избрал да убиеш оцелелите, за да спасиш чистите ?

– Не виждате ли колко са жертвите от всяка страна? – пита Партридж.

– Нима смяташ смъртта на несретниците за нещо по-незначително? – отвръща Брадуел.

– Никой от вас не може да разбере. Ще ставам баща. Бебето ми е на път. Нямате представа какво би било да се тревожа за отглеждането на дете там, отвън.

– Партридж – казва Брадуел, – ние сме били деца тук, отвън. Знаем какво означава това, а ти никога няма да го разбереш.

– Моето собствено дете! – натъртва Партридж. – Моето дете трябва да може да диша, расте и преуспее. Не би могло да го направи там, отвън.

– Твоето дете? – намесва се Айралийн, сякаш едва сега е разбрала колко много означава това дете за него.

Дали си мисли, че тя ще бъде майката на детето, или тя говори за Лайда?

– Бебето не е само твое – отсича Преша. – Всъщност в момента бебето изобщо не е твое.

– Те ще ме убият. Знаеш това. Ще бъда първият, който ще умре. Ще убият и Айралийн. Чисти или несретници – няма значение кой ще го направи. Ще ни убият. Знаеш какво представляваме – той притиска ръце върху стената. – Той е в мен. Той е вътре в мен. Моят баща. Не е просто във въздуха навсякъде около нас. Той е вътре в тялото ми. Кръвта му е моята кръв.

Преша наблюдава ръката му – тази с напълно израсналото кутре, която сега е опасно близо до командния бутон. Тя не може да нападне Партридж с копието. Той е бил кодиран за сила и бързина. Ще се справи с нея с лекота.