Даина Чавиано - Игрален дом

Когато отвърна очи от стената, Ери я наблюдаваше търпеливо. Поведението му беше като на възрастен, който очаква решението на някое дете. Почти засрамена, се скри зад паравана.

— В чекмеджетата има чисти кърпи — чу тя.

Съблече роклята си и след като се поколеба за кратко, свали и бельото си. В шкафа намери една огромна хавлия, в която се уви.

Преди да започне, Ери бутна лампата към стената. Натискайки с пръсти, търсеше болезнени точки по продължение на гръбнака й. Лека-полека натискът се превърна във фрикция. Ръцете, намазани с масло, се спускаха по продължение на гърба, подпираха се на кръста и проникваха в мускулите на хълбците. Някаква сънливост започна да витае в стаята. В един момент Гая престана да усеща ръцете върху кожата си и обърна поглед към огледалото. Откога никой не я беше докосвал? Потъна в сладка отмала. Ръцете се плъзгаха и се заравяха в плътта й, разтривайки дори тила й. Облекчение, удоволствие, забрава: образи от един друг свят населиха съня й. Поета се усмихваше. Поета я търсеше. Поета се връщаше отново с упоритостта на инкуб, защото той я беше галил така, че никога да не го забрави. Сега призракът му отново започваше да докосва същите струни.

Гая повдигна леко клепачи. Ръцете вече не гладеха, сега се плъзгаха в ласка, спускаха се до бедрата й и отново се изкачваха нагоре. Затвори очи, за да се отдаде на допира. Сигурно е заспала. Като отвори очи отново, почувства бръмчащ и механичен звук, който се плъзгаше към коленните сгъвки. Опита се да се обърне, но не успя: ръцете й бяха вързани за страните на кушетката. Опита се да рита, докато паниката се изкачваше в гърдите й, когато откри, че и глезените й също са вързани.

— Ако не ме развържеш, ще викам.

Той се приведе към нея.

— Обещавам ти, че няма да направя нищо, което да те нарани — гласът му беше мек, почти професионален. — Искам само да те излекувам.

— От какво?

— От твоята болест.

— Леля Рита ли те прати?

— Не знам за кого говориш.

— Сто на сто…

Той покри устата й с марля.

Първо немощна, после гневна, изпръхтя под намордника; но гневът й беше насочен по-скоро към нея самата, отколкото към мъжа. Колко беше глупава! Как можа да се остави да я излъжат така? Скоро разбра колко са безсмислени усилията й, затова реши да остане неподвижна, готова да понесе тази ситуация, която натрупваше в нервите й експлозивен заряд. Катаклизмът се ускори, когато една ръка се плъзна между бедрата й, за да опипа влажната й вагина. Марлята не беше достатъчна да задържи стоновете й на удоволствие.

С едната ръка мъжът повдигна таза й, с другата подпъхна някакво столче. Бавно и неотстъпно уредът се приближи до онази област, където се натрупва нагонът. Почти против волята си се наслади на движението, което неусетно се превръщаше в проникване. До този момент мислеше, че онзи инструмент е почти квадратен, сега й се стори, че е по-скоро цилиндричен.

Една пропита с масло ласка я вцепени — изпита нещо средно между страх и възбуда, когато осъзна, че мъжът я подготвяше за друг тип проникване. За момент се размърда на мястото си, но веднага се отказа от змийските си извивки. В края на краищата не можеше да направи нищо, освен да изчака да мине всичко. Затвори очи и се отпусна, оставила задния вход на произвола на един хлъзгав и упорит звяр, който лека-полека се намърда между гънките на недокосваната й плът — път, по който стъпваше за първи път, — докато цилиндричният инструмент продължаваше да мърка на прага на нейната вулва като доволен котарак.

Много скоро един различен трус накара кушетката да скърца. Идваше от територии, където законите са прости и поривисти. Раждаше се на места, оставени на произвола на атавизмите. Беше разпукване на нагона, бликването на сила, която се раждаше от онази двойна засада. Съпротивляваше се на оргазма, по-скоро от гордост, отколкото по инстинкт. Не искаше. Нямаше да му достави това удоволствие. Но всичко в тялото й гореше, оставено на произвола на двойната атака, където мастурбиращият гъдел и тласъците на намазания с масло член се сливаха в един-единствен извор на сладострастие. Бори се срещу собственото си удоволствие, но усилието само го направи по-мощно. Стенеше приглушено. Напрежението стана непоносимо и сетивата й достигнаха онази област от мозъка, където паранормалните преживявания се сливат с нирваната. Беше залята от врящи еликсири. Гърлото й — затвор, който се разтвори, щом той й свали намордника — насели с вопли нощта, но никой не я чу. И никой нямаше да я чуе, дори да беше викала за помощ: в това крило на сградата се помещаваха само офиси, които бяха празни по това време на денонощието…