Том Перротта - Останалите

В момента обаче Кевин разполагаше с цялото място само за себе си или поне щеше да е така, ако не беше приятелското лице на Ърни Костело, което се взираше в него от фотографията в рамка, окачена между двата писоара. Ърни беше барман в бившия „Мидуей“, мъж с голям корем и моржов мустак. Стената около портрета му беше изпълнена с прочувствени графити, надраскани от приятелите и бившите му клиенти.

Липсваш ни, друже.

Беше най-добрият!

Не е същото без теб.

Оставаш в сърцата ни…

Направи го двойно!

Кевин задържа главата си надолу, полагайки усилия да игнорира умолителния поглед на бармана. Не беше почитател на паметниците, които избуяваха из целия град след Внезапното заминаване. Нямаше значение дали са дискретни — крайпътно букетче цветя, име на задното стъкло на кола — или големи и крещящи като планината от мечета в предните дворове на малките момичета, или въпросът „Къде е Дони?“, прогорен в тревата по цялата дължина на гимназиалното игрище. Просто не смяташе, че е здравословно през цялото време да се напомня за ужасното и неразбираемо нещо, което се беше случило. Ето защо беше вложил толкова усилия в парада за Деня на героите — беше по-добре мъката да се канализира в годишно скърбене, за да освободи малко от ежедневното напрежение на оцелелите.

Той изми ръцете си и ги потърка под безполезния сешоар, чудейки се дали Пит и Стив не са попаднали, без да искат, на нещо с идеята си да поканят Джуди Долан в отбора. Също като тях, и Кевин предпочиташе да играе в конкурентна мъжка лига, където не трябва да си мериш приказките или да мислиш два пъти, преди да се хвърлиш върху кетчъра, за да разкъсаш близка игра на базата. Но намирането на достатъчно играчи за сериозна лига започваше да му изглежда доста трудно за осъществяване и смяташе, че една забавна смесена лига може би е алтернатива, която си струва да се обмисли. Най-доброто за мнозинството.

Кевин буквално се блъсна в Мелиса Хълбърт на връщане от тоалетната. Тя се подпираше на стената в одимената ниша и чакаше своя ред за женската тоалетна, която побираше само по един човек. По-късно той осъзна, че срещата им вероятно не е била съвпадение, но отначало му заприлича на такова. Мелиса се направи на изненадана и изглеждаше по-щастлива да го види, отколкото би очаквал.

— Кевин. — Тя го целуна по бузата. — Еха. Къде се криеш?

— Мелиса. — Той направи усилие да имитира топлината на поздрава ѝ. — Доста време мина, а?

— Три месеца — уточни тя. — Най-малко.

— Толкова много? — Той се престори, че изчислява нещо наум, после издаде звук на фалшива почуда. — Е, как я караш?

— Добре. — Тя сви рамене и му даде да разбере, че „добре“ е малко преувеличено, после го огледа за един-два тревожни мига. — Всичко наред ли е?

— Кое?

— Че съм тук.

— Ами да, защо не?

— Не знам. — Усмивката ѝ не успя да притъпи остротата в гласа ѝ. — Просто реших, че…

— Не, не — успокои я той, — не е така.

Една по-възрастна жена, която Кевин не познаваше, излезе от тоалетната и промърмори извинение, докато се промъкваше покрай тях, оставяйки ароматна следа от сладък парфюм.

— Аз съм в бара — каза му Мелиса, докосвайки го леко по ръката. — Ако искаш да ме черпиш едно питие.

Кевин изсумтя извинително.

— Тук съм с приятели.

— Само едно питие — каза му тя. — Мисля, че ми дължиш поне това.

Той ѝ дължеше малко повече, и двамата знаеха това.

— Добре — каза той, — става.

Мелиса беше една от трите жени, с които Кевин бе опитал да спи, след като съпругата му го напусна, и единствената, която беше горе-долу на неговата възраст. Познаваха се от деца — Кевин беше една година преди нея в училище — и дори имаха лек тийнейджърски флирт през лятото преди последната му година, тежка свалка в края на едно бирено парти. Беше една от позволените забежки — той имаше приятелка, тя си имаше приятел, но приятелката и приятелят бяха във ваканция — която дори не стигна дотам, докъдето му се щеше. Тогава Мелиса беше мацка, здрава червенокоска с луничаво лице и по всеобщо мнение с най-хубавите гърди в гимназията. Кевин успя да сложи ръката си върху лявата, но само за една или две дразнещи секунди, преди тя да я махне от там.

— Някой друг път — каза му с тъга, която звучеше искрена. — Обещала съм на Боб да съм примерна.

Но друг път нямаше нито това лято, нито през следващия четвърт век. Боб и Мелиса останаха заедно в гимназията и колежа и се ожениха. Те поскитаха малко, преди да се върнат в Мейпълтън точно когато Кевин също се връщаше със собственото си семейство. Тогава Том беше само на две, на същата възраст като по-малката дъщеря на Мелиса.