Том Перротта - Останалите

— Не се тревожи — каза Стив, напълни празна чаша с утайка от каната и я подаде на Кевин, — новата порция идва.

— Вървим по списъка. — Пит му подаде бележника. На първата страница имаше груба скица на бейзболен сектор с имена, надраскани върху запълнените позиции, и въпросителни знаци на празните. — Всичко, което ни трябва, са централен филдър и първи бейзмен. И няколко заместници за всеки случай.

— Четирима или петима нови играчи — допълни Стив. — Можем да го направим, нали?

Кевин проучи скицата.

— Какво стана с онзи доминиканец, за когото ми разправяше? Съпругът на чистачката ти?

Стив поклати глава.

— Хектор е готвач. Работи нощни.

— Може би ще успее да играе през уикендите — добави Пит. — Все е нещо.

Кевин беше удовлетворен от количеството мисли и усилия, които тези момчета бяха вложили в софтболния сезон, от който ги деляха пет или шест месеца. Точно на това се надяваше, когато убеди общинския съвет да възстанови финансирането на развлекателните програми за възрастни, които бяха спрени след Внезапното заминаване. На хората им трябваше причина да излизат от домовете си и да се забавляват, да поглеждат нагоре и да виждат, че небето не е паднало.

— Ще ви кажа какво би помогнало — продължи Стив. — Ако можем да намерим двама левичари, които да хвърлят. В момента всеки в отбора е десничар.

— Е, и? — Кевин довърши разгазираната си бира на една глътка. — Това е олекотена версия. Тия стратегии нямат значение.

— Не, трябва да ги смесиш — настоя Пит. — Другите ще бъдат разбалансирани. Ето защо Майк беше велик. Той наистина ни осигуряваше допълнително измерение.

Отборът на „Карпе Дием“ беше загубил само един играч на четиринайсети октомври — Карл Стенауър, посредствен питчър и второстепенен аутфилдър — но Майк Уелън, техният първокласен питчър и първи бейзмен, беше странична жертва. Жената на Майк беше сред липсващите и той още не се беше възстановил от загубата си. Двамата със сина му бяха нарисували груб, почти неразпознаваем портрет на Нанси на задната стена на къщата и Майк прекарваше повечето си нощи сам със стенописа, в общение с паметта ѝ.

— Говорих с него преди няколко седмици — каза Кевин, — но не мисля, че ще играе тази година. Казва, че сърцето му просто не е в играта.

— Продължавай да го обработваш — настоя Стив. — Средата на състава ни е доста слаба.

Сервитьорката дойде с нова кана и напълни чашите на всички. Те вдигнаха тост за новите попълнения и за победен сезон.

— Хубаво ще е да се върнем на игрището — каза Кевин.

— Без майтап — съгласи се Стив. — Пролетта не е пролет без софтбол.

Пит остави чашата си и погледна Кевин.

— Тъй, има едно нещо, с което искаме да се занимаеш ти. Помниш ли Джуди Долан? Мисля, че беше в класа на сина ти.

— Да. Тя беше кетчър, нали? Областен или нещо подобно?

— Щатски — поправи го Пит. — Играеше в университетския в колежа. Дипломира се през юни и се върна вкъщи за лятото.

— Тя ще е добра придобивка — изтъкна Стив. — Може да поеме базата ми, а аз да се придвижа до първа. Това ще реши много от проблемите ни.

— Чакай малко — прекъсна го Кевин. — Искате лигата да е смесена ли?

— Не — отвърна Пит, разменяйки поглед със Стив. — Точно това не искаме.

— Но това е мъжката софтболна лига. Ако в нея играят жени, значи ще е смесена.

— Ние не искаме жени . Искаме Джуди.

— Не можете да дискриминирате — напомни им Кевин. — Ако приемете една жена, ще трябва да ги приемете всички.

— Това не е дискриминация — настоя Пит. — Това е изключение. Освен това Джуди е по-голяма от мен. Ако не я гледаш отблизо, дори няма да разбереш, че е момиче.

— Гледал ли си някога смесен софтбол? — попита Стив. — Забавно е колкото и мъжки туистър.

— Правят го с ръгбито — каза Кевин. — И изглежда, никой няма против.

— Това е ръгби — напомни Стив. — Те всички са женчовци, първо на първо.

— Съжалявам — каза Кевин. — Може да включите Джуди Долан или може да имаме мъжка лига. Но не и двете.

Мъжката тоалетна беше доста тесничка — усойно пространство без прозорци, снабдено с мивка, сешоар за ръцете, кофа за боклук, два успоредни писоара и тоалетна чиния — в която на теория беше възможно да се набутат петима души едновременно. Обикновено това се случваше само късно през нощта, когато момчетата бяха изпили толкова много бира, че любезното чакане вече не беше възможно, и всички вече бяха достатъчно развеселени, че неудобствата да им изглеждат част от забавата.