Джим Бъчър - Смъртоносна опасност

– Ммм. Няма да е особено професионално от моя страна. Делата ми обикновено са строго поверителни.

– Господин Дрезден – каза тя, – не ми се иска да прибягвам до някои безразсъдни мерки.

– Защо, госпожице Родригес? – Ухилих се. – Нима вие не сте безразсъдна жена?

Можех да видя как тя повдига едната си вежда.

– Господин Дрезден, не искам да ви заплашвам. Но държа да ви уведомя, че познавам една определена млада дама от вашето обкръжение – и съм в състояние значително да усложня отношенията ви с нея.

– Разбирам. Но ако споделя случилото се с вас...

– Искам ексклузивно интервю, господин Дрезден.

– Ексклузивно – уточних аз – означава, че ще се откажете да ми създавате проблеми?

– Дори ще кажа някоя добра дума за вас пред нея – рече Сюзан развеселено, след което гласът й отново се снижи до лъстив шепот. – Кой знае, току-виж ви излязъл късметът.

Замислих се за миг. Призракът, когото двамата с Майкъл бяхме спипали предишната вечер, беше едно грамадно звероподобно същество, което се криеше в сутерена на библиотеката на Чикагския университет. Не беше наложително да споменавам имената на замесените хора и въпреки че университетът сигурно нямаше да е във възторг, едва ли щеше да пострада сериозно от появата си в списание, което се купува заедно с останалите таблоиди в супермаркета. Освен това само при мисълта за карамелената кожа на Сюзан и меката й тъмна коса под дланите ми... Съблазнително.

– Не мога да отхвърля това предложение – казах й аз. – Имате ли писалка подръка?

Имаше и аз прекарах следващите десет минути в описване на подробностите. Тя си ги записваше, като от време на време ми задаваше бързи, прецизни въпроси, и успя да измъкне цялата история от мен за по-малко време, отколкото бих могъл да си представя. „Наистина е добър репортер“, помислих си аз. Жалко, че пропиляваше времето си в отразяване на свръхестественото, в което от векове хората отказваха да повярват.

– Благодаря ви много, господин Дрезден – каза тя, след като изцеди и последната капчица информация от мен. – Дано нещата между вас и младата дама се развият добре довечера. У вас. В девет.

– Може би младата дама ще предпочете да обсъди възможностите с мен – провлачих думите аз.

Сюзан се засмя гърлено.

– Може и да го направи – съгласи се тя. – Но това е служебно обаждане.

Изкисках се.

– Ужасна си, Сюзан. Никога не падаш по гръб, нали?

– Никога – отвърна тя.

– Наистина ли щеше да ми се ядосаш, ако не ти бях казал?

– Хари – рече тя. – Снощи ме заряза, без да кажеш нито дума. Обикновено не прощавам подобно поведение на никой мъж. Ако не ми беше разказал някоя добра история, щях да си помисля, че си тръгнал да се шляеш по кръчмите с приятели.

– Да, пустият му Майкъл – изкисках се аз. – Страхотен купонджия е той.

– Някой път трябва да ми разкажеш историята му. Успя ли поне отчасти да откриеш каква е причината за появата на всички тези призраци? Опита ли се да я свържеш със сезона?

Въздъхнах, затворил очи.

– Да и не. Все още не мога да разбера защо всички призраци като че ли са откачили едновременно – и засега не сме успели да накараме някой от тях да застане неподвижен достатъчно дълго, за да успея да го огледам добре. Тази вечер получих една нова рецепта, която да изпробвам – може да свърши работа. Но Боб е сигурен, че проблемът не е в Хелоуин. Искам да кажа, че миналата година нямахме никакви призраци.

– Да. Имахме върколаци.

– Съвсем друга работа – казах аз. – Накарах Боб да работи извънредно, за да наглежда призрачния свят за някакви нови прояви. Ако нещо се накани да изскочи, ние ще сме готови.

– Добре – рече Сюзан. После се поколеба за миг и каза: – Хари, аз...

Изчаках я да продължи, но тъй като тя отново замълча, бях принуден да попитам:

– Какво?

– Аз, ъъъ... Просто исках да се убедя, че си добре.

Останах с впечатлението, че тя искаше да каже нещо друго, но не настоях.

– Просто съм изморен – казах аз. – Имам само няколко синини от подхлъзването върху ектоплазмата, при което се стоварих върху един шкаф картотека. Но иначе съм добре.

Тя се засмя.

– Мога да си го представя. Значи, до довечера?

– Чакам го с нетърпение.

Вместо довиждане тя издаде тих, доволен звук, преливащ от сексуалност, и затвори телефона.

Денят премина сравнително бързо в занимания с обичайните дела. Направих заклинание, за да открия изгубена брачна халка, и отказах на един клиент, който искаше да направя любовна магия на любовницата му. (В обявата ми в „Жълтите страници“ изрично се казва „Без любовни еликсири“, но незнайно защо хората винаги смятат, че техният случай е специален.) Минах през банката, разговарях по телефона с познат частен детектив и се срещнах с един новоизлюпен пироман в опит да го науча как да престане неволно да подпалва домашната си котка.