Дебора Харкнес - Аз, вещицата

Долу Сара приготвяше яйца, а Ем вадеше тави с кифлички от фурната. Натаниъл методично си взимаше една след друга от тях и ги пъхаше цели в устата си.

— Къде е Хамиш? — поинтересува се Матю.

— В кабинета, използва принтера. — Сара го изгледа продължително, после върна вниманието си към тигана.

Маркъс заряза скрабъла и пристигна в кухнята, за да излезе на разходка с баща си. Взе шепа ядки на излизане, помириса кифличките и простена.

— Какво става? — попитах тихо.

— Хамиш се прави на адвокат — отвърна Софи и намаза дебел слой масло върху кифличката си. — Казва, че има документи за подписване.

След закуска Хамиш ни повика в трапезарията. Всички си занесохме чашите там. Той изглеждаше като човек, прекарал безсънна нощ. По цялата маса бяха подредени спретнати купчини хартия. До тях имаше парчета черен восък и два от печатите на Рицарите на Лазар — един малък и един голям. Сърцето ми се блъсна в стомаха и отскочи към гърлото ми.

— Да седнем? — предложи Ем. Бе донесла кана прясно кафе и доля в чашата на Хамиш.

— Благодаря, Ем — кимна демонът. Начело на масата стояха тържествено два празни стола. Той махна към мен и Матю и взе първата купчина листове. — Вчера следобед обсъдихме доста практически аспекти на ситуацията, в която сме се озовали.

Сърцето ми заби силно и отново погледнах към печатите.

— Хамиш, моля те, остави адвокатските клишета — прекъсна го Матю и ме прегърна през кръста. Демонът го изгледа унищожително и продължи:

— Даяна и Матю ще пътуват през времето както е планирано — на Вси светии. Забравете всичко останало, което Матю ви каза да направите. — Тази част от речта очевидно достави особено удоволствие на Хамиш. — Съгласихме се, че за всички ни ще е най-добре… да поизчезнем за известно време. От този миг нататък предишният живот на всеки от нас ще трябва да приключи.

Той постави документ пред мен.

— Това е пълномощно, Даяна. То ми дава право, или на този, който изпълнява длъжността сенешал, да действа законно от твое име.

Пълномощното придаде на абстрактната идея за пътуване през времето ново усещане за окончателност. Матю извади писалка от джоба си.

— Ето — каза и я постави пред мен.

Писалката не бе свикнала с ъгъла, под който я държах, нито със силата, с която натисках, затова задра, докато поставях подписа си. Когато приключих, Матю я взе, капна топъл черен восък в долната част на листа, а след това посегна за личния си печат и го притисна във восъка.

Хамиш взе следваща купчина листа.

— Трябва да подпишеш и тези писма. Едното уведомява организаторите на конференцията, че няма да можеш да изнесеш доклад през ноември. С другото искаш отпуск по болест за една година. Личният ти лекар, д-р Маркъс Уитмор е мотивирал молбата. Ако до април не си се върнала, ще изпратя молба до „Йейл“.

Прочетох внимателно писмата и ги подписах с трепереща ръка, изоставяйки живота си в двайсет и първи век.

Хамиш се подпря на ръба на масата. Очевидно ни водеше нанякъде.

— Няма как да знаем кога Матю и Даяна ще се върнат при нас. — Не използва думата „дали“, но тя увисна въпреки всичко във въздуха. — Когато някой от фирмата или от семейство Клермон възнамерява да отиде на дълго пътешествие или да се изгуби от поглед за известно време, моя работа е да се погрижа делата му да са в ред. Даяна, нямаш завещание.

— Нямам. — Съзнанието ми бе напълно празно. — Но нямам и собственост. Дори и кола.

Хамиш се изправи.

— Това не е съвсем вярно, нали, Матю?

— Остави на мен — каза неохотно Матю. Хамиш му подаде документ от много страници. — Това бе съставено, когато бях последния път в Оксфорд.

— Преди Ла Пиер — добавих, без да посмея да докосна листата.

Матю кимна.

— Общо взето, това е брачно споразумение. То прехвърля необратимо една трета от собствеността ми на теб. Дори и да ме напуснеш, тази собственост остава твоя.

Датата беше отпреди да се прибере у дома, преди да се съберем до живот по вампирската традиция.

— Никога няма да те напусна и не искам нищо.

— Дори не знаеш какво е — настоя Матю и постави листовете пред мен.

Прекалено много информация трябваше да преработя. Умопомрачителни суми пари, къща на централен площад в Лондон, апартамент в Париж, вила край Рим, „Старата ложа“, къща в Йерусалим, още къщи в градове като Венеция и Севиля, самолети, коли. Замаях се.

— Имам си добра работа. — Бутнах книжата далеч от себе си. — Това е напълно ненужно.

— Въпреки това е твое — каза строго Матю.