Дженнифер Арментраут - Обсидиан

— Стига бе!

Той ме изгледа строго и реших повече да не го прекъсвам.

— Може би именно бета-кварцът е привлякъл сенеките по тези места. Още повече че корените им не са били тук. И всъщност никой не знае какво ги е довело насам, колко време са пребивавали по тия земи, дали са дошли, за да търгуват, или да воюват. — Той замълча и се огледа наоколо, сякаш ги виждаше като сенки от миналото. — Но идването на сенеките в тази непристъпна скалиста местност е дало началото на една много романтична легенда.

— Романтична ли? — попитах изненадана.

Не можех да си представя каква романтика може да се роди сред тия чукари.

— Да, звучи невероятно, но разправят, че една красива индианска принцеса на име Снежната птица поискала от седемте най-храбри войни в племето да докажат любовта си към нея, като направят нещо, на което само тя била способна. Много мъже желаели да я спечелят заради красотата и положението й, но тя искала избраникът й да бъде достоен за нея. Когато дошло време да си избере съпруг, подложила воините на изпитание, което само най-смелият и най-отдаденият от тях можел да преодолее. Накарала ги да я последват до върха на най-високата скала.

Той беше забавил крачка и вече вървяхме рамо до рамо по тясната пътека. Гласът му беше спокоен и мек.

— Всички тръгнали към висините, но с всеки изминат метър ставало все по-трудно и трима от тях скоро се отказали. Четвъртият се замаял от височината, петият се строполил от изтощение. Само двама продължили да се изкачват, а Снежната птица ги водела все по-нагоре и по-нагоре, без дори да поглежда назад. Едва когато стигнала до върха, красивата принцеса се обърнала да види кой е най-смелият и най-издръжливият от седмината войни. Малко по-надолу, захванат за нищожен процеп в скалата, със сетни сили се крепял един-единствен воин, който всеки момент щял да полети към бездната.

Слушах в захлас. Желанието да накараш седмина мъже да се борят за ръката ти, изправяйки се пред почти сигурна смърт, ми се струваше напълно непонятна.

— Снежната птица осъзнала, че дори най-силният и най-смелият воин в племето не може да се мери с нея. И трябвало да реши дали да го спаси, или да го остави да падне. Бил проявил завидна храброст, но не успял да стигне до върха.

— Е, глупости! Та той е бил само на метър след нея. Как ще го остави да умре? — възмутих се.

— Ти какво би направила? — попита Деймън с искрено любопитство.

— Като начало никога не бих накарала група мъже да доказват любовта си, вършейки нещо толкова глупаво и опасно, но ако някога се окажа в такова положение, което е крайно…

— Кити? — прекъсна ме той с укор.

— Ще му подам ръка и ще го спася, естествено. Няма да го оставя да се пребие, я!

— Но той не е устоял на изпитанието.

— Какво от това? — възразих. — Бил е съвсем близо до върха. Плюс това що за човек трябва да си, че да пратиш някого на сигурна смърт само защото не се е доказал? Такъв човек не е способен да обича, нито пък заслужава да бъде обичан.

— И Снежната птица е мислела като теб — каза той.

— Браво на нея — въздъхнах с облекчение.

Иначе романтичната легенда хич нямаше да ми се стори романтична.

— Принцесата преценила, че воинът все пак е достоен да стане неин съпруг, и решила да го спаси. В подножието на скалите ги чакал вождът, който останал много доволен от избора на дъщеря си. Благословил съюза им и направил война свой наследник.

— Значи оттам идва името на Сенекските скали.

— Поне така е според легендата — кимна Деймън.

— Много красива история, но ако питаш мен, да накараш някого да се катери хиляди метри само за да докаже любовта си, е малко прекалено.

— Съгласен съм — засмя се той.

— И слава богу. Иначе в днешно време току-виж някоя те накарала да пресичаш магистралата с вързани очи, за да й покажеш колко я обичаш.

В мига, в който изтърсих тази глупост, ми се прииска да си отхапя езика. Дано поне да не си беше помислил, че имам предвид себе си.

— Няма такава опасност — отвърна той и ме изгледа многозначително.

— Оттук може ли да се стигне до най-високата точка, за която се разправя в легендата? — попитах.

— Не — поклати глава той. — Можеш да стигнеш до каньона, но е доста път. Не те съветвам да опиташ сама.

— О, въобще не се притеснявай — разсмях се. — Не би ми хрумнало дори. Но наистина е интересно какво е довело индианците по тия места. Дали са търсели нещо? — Пристъпих встрани, за да заобиколя един огромен камък.

— Доста невероятно ми се струва да са били привлечени от някакви си скали.