Лена Валенти - Книгата на Хаде

— Как?

— Със самолет.

— Не… Искам да кажа защо?

— Деканът на факултета се свърза с мен. Предложиха ми да се занимавам с един проект в Англия, с перспективи в областта на педагогиката. Става въпрос за амбициозен и новаторски проект в Европа. Заедно с екип психопедагози ще се опитам да създам основата и обучителни методи за една нова система за начално образование. Бихме могли да направим революция в остарялата образователна система. — Погледна го обнадеждена. — Гениално е.

Погледът на Виктор помръкна и той стисна устни.

— Микаил знае ли за това?

— Ще се промени ли нещо, ако знае? — повдигна вежда тя. — Не, не знае. — Погледна напред спокойно, като едва удържаше радостта си от проекта.

— Не можеш да държиш това в тайна — погледна я строго Виктор. — Той ти е баща.

— Знаеш какво ще стане, ако му кажа. — Разбира се, че знаеше. Нямаше да й позволи да замине.

— Виж, наясно си, че не одобрявам начина, по който той се отнася с теб, но въпреки това…

— Вече съм го решила твърдо. Билетът е купен. Очакват ме през септември, но ми се иска да отида в Лондон по-рано. Градът много ми харесва и няма да е лошо да посвикна малко с него предварително. Полетът ми е на двайсет и пети юни.

— Трябва да му кажеш — посъветва я той, изправи се бързо и си взе чантата. — Аз съм твоят лекар. Кой ще те проследява там? Страх те е от иглите, от кръвта ти прилошава и…

— Там също има лекари. — Ейлийн се изправи, изхвърли стъклената бутилка в контейнера за разделно събиране на отпадъци и насочи пръст към Виктор. — Ако му кажеш нещо, няма да ти проговоря повече. — Изгледа го учудена от горе до долу. — И всъщност… закъде бързаш толкова?

— Днес не мога да остана повече. Имам работа. — Той закопча маншетите на ризата си.

Ейлийн сдържа една закачлива усмивка.

— Имаш среща? — усмихна се широко. — Ще си играеш на чичо доктор с някоя лекарка?

— За Бога, Ейлийн… — въздъхна той и капитулира. — Кога ще престанеш да се опитваш да ме сватосаш?

— Ти си ми приятел, на трийсет и две години си, а не си имал връзка, откакто те познавам. — Изгледа го развеселена. — Притеснявам се за теб и твоето поколение.

— Бих могъл да кажа същото за теб — отвърна той. — Никога не съм те виждал с някой „специален“ младеж. Нямам предвид кученцата, които ходят подире ти, точат лиги и се унижават. Ти също не си имала връзка. Габриел е единственият мъж около теб, но той знае много добре, че е само платонично. Е, кога ще се престрашиш?

— Няма мъже, които да ме заинтригуват. — Нацупи устни и се опита да изглежда ядосана.

— Жени?

— Не съм лесбийка. Но както е тръгнало… Вече нищо не отказвам — изсмя се тя.

Тя харесваше мъжете. Знаеше това, откакто видя Киану Рийвс в „Скорост“ или Адам Гарсия, добрия герой от „Грозна като смъртта“. Предпочиташе брюнетите. Беше сигурна в това. Наистина никога не беше усещала привличане към някого и когато някое момче се опитваше да я ухажва, тя го отблъскваше. Не е нужно да се споменава, че не обичаше много да я докосват. Беше девствена, но това не я притесняваше. Мислеше, че да се отдаде на някого е нещо много сериозно и ако трябваше да го направи, първо щеше да се увери, че човекът е специален. За Бога, трябваше да престане да чете Лиза Клейпас 11 11 Популярна американска авторка на романи (род. 1964 г.). — Б.пр. .

— Във всички случаи — продължи да го дразни тя — аз съм в разцвета на младостта си. — Скръсти ръце и го изгледа от глава до пети. — Ти…

— Ох! — възкликна раздразнен. — Затвори си устенцата, красавице.

— Просто се шегувах. — Вдигна ръце и въздъхна. — Ти си симпатичен мъж.

Виктор се засмя и я остави като непоправим случай. Целуна я по бузата, побърза да отвори вратата и излезе от стаята.

— Виктор — каза му тя сериозно. — Доверих ти се. Само ти знаеш. И Рут и Габриел. Няма да кажеш, нали?

— Няма да кажа. Имай ми доверие. Макар че можеше да ми споменеш и по-рано — упрекна я той. — Ако съм ти приятел и толкова ме обичаш… — започна да драматизира.

— Дори аз не знаех. Предложиха ми и приех, без да се замислям. Ще се пазя, обещавам. — Кръстоса пръсти. — Не трябва да се притесняваш за мен, а и ще продължим да поддържаме връзка.

— Ейлийн, ти си моя приятелка. Ще се притеснявам за теб където и да си. Обаче внимавай. Ако баща ти разбере за това, ще затвори летището на Барселона, за да не заминеш. — Той прокара ръка през златистата си коса. — Той не е човек, когото можеш да разиграваш.

— Но той няма да разбере, нали? — настояваше тя.