Лена Валенти - Книгата на Хаде

Хвърли Микаил към небето и отсече главата му.

Ас погледна разсеченото тяло на Микаил и потърси Адам с поглед. Кимна и се присъедини към битката, която скоро щеше да бъде спечелена.

Калеб изтича и сграбчи Дюбв и Финбар, които защитаваха Самаел. Силата му се беше увеличила, гневът го зареждаше.

Дюбв и Финбар се изправиха леко смутени, но не можаха да спрат ударите, които се изсипаха върху тях.

Един от тези удари потъна в гърдите на Дюбв и го остави без въздух. Калеб насочи два пръста към лицето му и му извади очите.

Ванирът изкрещя от болка и хвана лицето си с ръце.

Финбар атакува в гръб, но Калеб се отмести и хвана ръката му, която стискаше нож. Удари го с лакът в лицето и му счупи носа. Взе ножа, скочи и го заби в гърдите му. После го разпори от горе до долу. Изправи се, пъхна ръка в гърдите му и му изтръгна сърцето.

Дюбв продължаваше да се гърчи от болка. Калеб застана пред него, с един силен удар проникна в гърдите му, премина през ребрата и достигна до гръбначния стълб. Издърпа го и го счупи. Едно парче остана в ръцете му. Изхвърли го невъзмутимо.

Самаел се опитваше да отвори междинната врата с паролата. Но някой я беше променил. Някой предвидлив човек, помисли си Калеб.

Самаел поставяше взрив при вратата.

Калеб го сграбчи за черната тениска и го хвърли на пода.

— Как дойде тук, по дяволите? Как са разбрали…? — Лицето му беше сгърчено от омраза и изумление.

— Къде е Айлийн? — изрева Калеб.

— Дали са ти стимулант — прошепна през зъби Самаел.

Калеб изкрещя и го хвана за единия крак, но Самаел го изрита с другия. Извади ножа си и тръгна към ванира.

— Ще ти отнема всичко — изсъска Самаел. — Половинката ти е хубава и вкусна. Ще я направя моя, ще стане като мен. А ти няма да можеш да видиш всичко, което искам да сторя с телцето й.

Калеб го слушаше невъзмутимо. Не обръщаше внимание на думите му. Имаше цел — да разбере къде е Айлийн. За момента знаеше, че е жива.

— Ще й изрежа татуировката, която са ви подарили боговете. Хаде е за мен.

— Ти си се побъркал, Самаел. Хаде те мразеше и никога не ти е обръщала внимание. Айлийн се отвращава от теб и нека ти кажа, че ще ти е трудно да я задоволиш.

Засили се, изрита го и Самаел полетя назад. Калеб тръгна към него, заклещи го към стената и го хвана за гърлото.

— Огледай се, вампире. Загуби. Никой от твоите хора не е на крак.

Берсерки и ванири от тунелите стояха прави и наблюдаваха борбата между тях. Каал и Мену пазеха пред междинната врата за всеки случай.

Самаел започна да се смее истерично.

— Какво мислиш, че ще постигнеш като ме убиеш? Това не е приключило. Сет и Лусиан, Хумус и Страйк, както и берсерките, всички търсим едно и също. Всички искаме властта. Това едва започва. Много човешки същества ги подкрепят. Могъщи хора, Калеб. Аз искам кръвта на хибридите, за да изляза на слънце. Лусиан и Сет вероятно искат нещо друго, но целта е същата. Искат да управляват света. Локи е на наша страна.

— Не се притеснявай, Самаел. Ти няма да можеш да видиш какво ще направим с тях, когато ги намерим. Защото те уверявам, че ще ги открием.

— Защо настояваш да защитаваш човечеството? Човечеството трябва да служи на нас. Ние сме деца на боговете. Помниш ли?

— И ще дойде ден, когато хората също ще бъдат такива. Но дотогава някой трябва да се грижи за тях.

— Ти, разбира се, няма да правиш това. Айлийн ще умре, ти ще се побъркаш и ще се трансформираш. Локи ще се заеме с останалото.

— Къде е Айлийн?

— Шибай се, Калеб. Умира.

— Къде е?…

— Със сигурност е мокра и й е много студено… — Изсмя се като демон. Беше истински демон.

Калеб го хвана за врата. Взе ножа си и разпори гърлото му.

Самаел притисна раната, за да спре кръвта, но Калеб вече беше плъзнал ножа към тестисите му и го беше забил в тях. Самаел падна на колене.

Калеб го вдигна отново. Самаел трепереше, беше се подмокрил.

Калеб пъхна ръка в гърдите му и изтръгна сърцето. Вдигна го пред очите му.

— Виждаш ли? Това е сърцето ти — прошепна в ухото му. — Ще намеря Айлийн. Ще я излекувам, а ванири и берсерки ще защитаваме всичко онова, което вие искате. Няма да имаме милост към вас. Остават ти няколко секунди живот. Кожата ти вече гори като на вампир. Тор беше по-добър от теб във всичко. Тор отведе със себе си жената, която ти си мислеше, че обичаш просто защото беше негова. Тор има дъщеря, която е истинска благодат за двете раси. И той ще донесе мира, който ти не успя да постигнеш. А сега… върви в ада, Самаел.