Лена Валенти - Книгата на Хаде

Калеб се обърна и видя, че берсерките побеждават. Мъжете от клана на Ас се биеха за тях и винаги щеше да им е благодарен за това. Но нищо нямаше да има смисъл, ако преди това не освободеше Айлийн.

— Къде са? — попита един огромен берсерк.

— Отивайте вътре. Влязоха в пещерата.

Вътре беше мокро. Посрещна го тъмнина, но в далечината серия факли осветяваха пътя.

Спусна се по вертикален тунел и се приземи на четири крака в огромна зала. Няколко берсерки задържаха бандата на Самаел. Мену и Каал се биеха рамо до рамо с тях, макар да знаеха, че ще умрат от изгаряне.

Калеб търсеше трескаво Айлийн, но не я виждаше, нито успяваше да подуши присъствието й. Сърцето му заби лудо, когато се замисли за вероятността да е отнета завинаги от него. Никога нямаше да си го прости. Ако това се беше случило, сам щеше да се предаде на изгрева.

В дъното една сребриста метална врата беше единствената преграда между децата и вампирите.

Самаел се обърна и като го видя, ококори учудено очи.

Калеб се усмихна студено и се затича към него като обладан от дявола.

Когато Микаил пристигна в Улвърхамптън с шайката вампири и върколаци, не можа да повярва, че същата по численост група берсерки ги чакаха готови за бой.

Нито върколаците, нито вампирите ги бяха надушили. Нито дори той.

Бяха се напръскали с продуктите, които той беше създал за собствените си цели. Всичко се обръщаше срещу него.

Берсерките, боси, облечени с бели потници и широки черни панталони, носеха някакви странни брадви. Бяха огромни, гигантски воини и ръмжаха като диви кучета.

Адам посочи групата на Микаил с брадвата, нададе вой като вълк и тогава се разрази битката.

Телата политаха след всеки удар на брадвите, съсечени, окървавени и смазани.

Групата вампири и върколаци нямаше никакви шансове пред тези опитни опасни воини.

Микаил гледаше уплашено как единствената му възможност отново да бъде нормален, да излиза на слънчевата светлина, се изплъзва от ръцете му. Как бяха разбрали? Нито Айлийн, нито Калеб можеха да предадат мисловно послание?

Времето му изтичаше. Беше сигурен, така както знаеше, че Самаел никога повече няма да го храни. Той вече беше вампир и беше показал, че няма никакви намерения спрямо него. Беше се показал като истински глупак. Беше повярвал, че безсмъртието ще го направи по-щастлив и по-могъщ.

Един върколак се строполи пред него с разпорено гърло и изцъклени очи.

Какво правеше той там. Щеше да умре.

Започна да отстъпва като страхливец. Можеше ли да избяга? Щеше да има други възможности да ги хване неподготвени… А ако не му харесаше да бъде със Самаел, можеше да отиде при Сет и Лусиан. Да. Трябваше да избяга.

Очите му се спряха на Адам, който се надигаше бавно и не го изпускаше от поглед. Този мъж внушаваше страх. Истински страх.

Адам кимна. Изглежда, му даваше разрешение да избяга и Микаил се усмихна благодарен. Изведнъж се сблъска с нещо много твърдо.

Ръмжене го събуди от илюзията.

Зад него един страховит берсерк с черна брада и дълга коса го гледаше с омраза в дълбоките си зелени очи.

— Ти трябва да си Микаил — каза сухо.

Кучешките зъби на Микаил се удължиха, а очите му станаха бели и кървясали. Щеше да се бори. Ноктите му пораснаха. Щеше да го нападне, но берсеркът се приближи и го удари с юмрук в челюстта. Той полетя във въздуха и се удари в ствола на едно дърво. След като дойде на себе си, разбра, че това не е дърво, а тотем. Тотем с глава на вълк.

Берсеркът го сграбчи за шията и го вдигна с една ръка.

— Аз съм Ас, бащата на Хаде и дядото на Айлийн.

Лицето на Микаил се сгърчи от страх.

— Пус… пусни ме. Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш…

— Ще ми върнеш ли дъщерята? — Стисна го още по-силно за шията. — Къде е Айлийн?

— Не… не знам. Отведе я Сам… аел. Дъщеря ти… Аз… аз не исках.

— Не си мисли, че искам да слушам обясненията ти. Представих се, за да отнесеш в ада името на този, който е отнел жалкия ти живот. Това е за Хаде.

Микаил изкрещя и започна да рита. Опита се да се освободи от хватката.

Ас вдигна бойната си брадва и с едно-единствено движение разполови тялото му.

Микаил разтвори широко очи и погледна надолу. Вече нямаше крака. Берсеркът беше отрязал половината му тяло под пъпа и сега кървеше като водопад.

— Погледни ме в очите — заповяда му Ас.

В последните секунди от живота си Микаил изгуби цялото си достойнство и погледна умолително Ас.

— Ще ви преследваме. Секти, общества, върколаци и вампири. Ще ви открием и ще ви върнем в изгнилата дупка, от която никога не е трябвало да излизате. Започнали сте война. Посрещнете си последствията. Това е за Айлийн.