С. Кинкейд - Императрица

Нищо не си представях. По-късно, след като си тръгна, отидох, без да мисля, в умивалнята. Краката още ме боляха, изтръпнали от обездвижване. Видях отражение — руините на жената, която бях само преди няколко дни — жената, която обличаше блестяща сребриста рокля и беше изпълнена с решителност да спаси това, което вече бе загубено.

Погледът ми се плъзна по това тяло, превърнато във вариация, приемлива за императрица, за Високопочитаема. Изчадие, което на два пъти се беше провалило в предназначението си. Изминаха няколко дълги секунди, преди да забележа, че един-два кичура от косата ми са задържани от нещо. Посегнах назад и разкопчах клипса, който ги прихващаше.

Огледах го и душата ми се разкъса от неописуема болка. Това беше клипсът, който Тирус бе извадил от фонтана с азот. Подаръкът, който ми беше поднесъл за сватбата ни. С каква надежда само ме изпълни това…

Свих юмрук около клипса. Изпитах диво желание да го счупя. Вдигнах глава и срещнах погледа на дивашки, свирепи сиви очи, които ме гледаха над нос, толкова старомодно разкривен. Дония го харесваше така. Тирус също.

В този миг реших нещо: аз не го харесвах.

Мразех го.

Този нос не беше съвършен. Аз можех да бъда съвършена. Бях симетрична, смъртоносна и могъща и изобщо нямаше нужда да търпя това преднамерено, ненужно обезобразяващо петно. Бях се уморила от него. Стиснах зъби, вдигнах свития си юмрук над клипса и разположих най-якия от скъпоценните камъни точно там, където исках да го видя.

А после го разбих върху костта на носа си.

Болката избухна пред очите ми, ярка и желана. Ударих пак, отново… В краката ми закапа кръв. В черепа ми запулсираха нажежени до червено вълни на агония, но това нямаше значение. Нито едно от тези неща нямаше значение. Захвърлих клипса, хванах счупената кост на носа си и я наместих. Извивах, дърпах рязко, местих, докато накрая тя стана точно такава, каквато трябваше — идеално центрирана, съвсем права. Такава, каквато трябваше да бъде през цялото време.

На мое място всяко друго момиче — всеки друг човек — щеше да е облян в сълзи. Аз дори не бях примигнала. Аз бях нещо повече от човек. Бях изчадие.

Кръвта все още капеше, затова вдигнах края на ризата си и я попих веднъж, втори път. Ако след спадането на подутината носът ми останеше изкривен или некоригиран, тогава… тогава просто щях да го счупя и наместя пак.

Когато ритнах долния край на леглото ѝ, Невени се събуди… а до нея Мъка лениво отвори очи и едва доловимото напрежение в огромните му мускули ми подсказа, че е готов да скочи и да ме разкъса, ако е необходимо… Но засега той искаше да продължи да се излежава.

По някакъв начин двамата бяха успели да си изградят малко щастие от пепелищата. Видях го, докато ги наблюдавах. Струваше ми се, че сърцето ми е празно, че никога вече няма да изпитам нищо.

— Каквото и да искаш от мен — обърнах се аз към Невени, — не ме интересува. Ще го направя. Благодарение на теб съм жива. Ще изплатя дълга си. Ще унищожа всекиго, когото посочиш.

И се обърнах, за да си тръгна.

— Немезида! — провикна се след мен Невени. Обърнах се и видях проницателния ѝ напрегнат поглед. — Всекиго ли?

Знаех какво има предвид. Интересуваше я само един човек. Само един.

В гърдите ми кипнаха ярост и болка. Мразех това, че изобщо ги чувствам. Исках само да се превърна в камък, в лед.

Когато проговорих, в гласа ми прокънтя безмилостна решителност.

— Всекиго.

Този път ще съм кратка! В случай че пропусна някого, предварително се извинявам. Наистина изпитвам неописуема признателност към всички, които направиха възможно публикуването на „Враг на империята“.

Благодаря, Джъстин, за огромната ти вяра в тези книги, и, Холи, задето си такъв изключителен представител.

Благодаря, Мередит и мамо, задето бяхте първите читатели на тези книги! Благодаря на Роб, татко, Мат, Бетси и децата, задето са така страхотни.

Благодаря на целия екип на „Книги за млади читатели“ на „Саймън и Шустър“ и специално на Одри, Алекса, Дороти, Лизи, Ник, Криси и Чава за всички мнения, които постоянно си разменяхме.

Благодаря също така на Дейна Спектър, Дейвид Менпърл и Райън Дохърти.

Благодаря на чуждестранните си издатели и особено на „Арена“. Анна, беше прекрасно да се запознаем лично! Благодаря и на Елена и останалите за невероятното преживяване.

Благодаря, Джейми и Джесика. Благодаря на екипа от „Шаумбург“, включително Тодъри Барн.