С. Кинкейд - Императрица

Сега аз му обяснявах моите условия.

Защото Тирус разполагаше с прекалено много власт. Вече не беше същият човек. Не можех да допусна да продължи така, без да го обуздавам. Трябваше да знам, че мога да възпра ръката му.

Ако не можех, тогава нямаше да седя до него, да бъда негова императрица и да се преструвам, че всичко е наред. Доскоро исках да унищожа скиптъра му, да го спра. Но не можех. Затова щях да намеря друг начин да му попреча.

— Защо — попита той през стиснати зъби — се вълнуваш толкова много за него?

— За теб се вълнувам. Затова го спасих от теб. Тирус, пощади го.

Сърцето ми препускаше диво. Ако сега успеех да постигна целта си, значи имаше надежда. Имаше надежда, че ще мога да го спра, когато пак реши да отвее цял куп играчи от дъската. Когато пак реши, че му е удобно да прибегне до лошо пространство, когато резорбиращата мъгла пак стане удобен вариант, когато пак просто реши да разсече някой враг с помощта на ботче по сигурността… Моите думи щяха да имат значение. Той щеше да ме чуе. Да ме послуша. Този модел трябваше да създам днес — да установя влияние над него. Ако сега не успеех, никога нямаше да го постигна.

Тирус махна на един танцьор да се приближи, взе му меча и нехайно го блъсна настрана от нас. Вдигна меча пред себе си, за да видя блясъка му на светлината на ярките лъчи, които лошото пространство сипеше през прозореца.

— Нека се изразя по следния начин, Немезида: няма да включа невралния супресор. Ще ти позволя да запазиш силата си, срещу която нямам шанс. Затова от теб зависи какво ще направиш. Защото, разбираш ли, той ще умре. От моята ръка. За да го предотвратиш, ще трябва да ме убиеш.

Не!

Тирус не ми даде време за размисъл: той се втурна към нас и замахна с меча.

Отблъснах Гладик от себе си, далеч от острието, и сграбчих Тирус за крака, докато той минаваше покрай мен, защото трябваше да разчитам на външната инерция. Приближихме се към Гладик, който се удари в стената и отскочи, и Тирус насочи меча си към него…

Отблъснах го и него настрана. Той се удари в стената с такава сила, че мечът падна от ръката му и аз го хванах, когато отскочи към мен.

Тирус се съвзе. А после… после махна на още един танцьор. Поклатих глава, но той вече държеше в ръката си друг меч. Повдигна вежди и наклони острието към мен в смъртоносна подкана.

— Недей! — промълвих аз.

— Или Гладик, или аз. Кой ще загине, Немезида? — и той връхлетя отгоре ми.

Мечът ми се блъсна в неговия, блокира го, но инерцията ме оттласна от него. Без да трепне, Тирус раздвижи ръцете и краката си и тръгна след Гладик, а аз се смъкнах надолу, изпълнена с яростно безсилие. Краката ми докоснаха стената от диамант и кристал и аз се оттласнах от нея със силен ритник. Точно когато Тирус стигна до Гладик, стоварих острието си върху неговото. Силата на сблъсъка му причини такава болка, че лицето му се разкриви, но той продължи да стиска меча.

Стрелна се към Гладик и аз посегнах да го сграбча за глезена… Но това беше заблуждаваща маневра: в последния момент Тирус се извъртя и ме ритна в гърдите с такава сила, че полетях надолу и към прозрачната диамантена стена. Ударът в нея ми изкара въздуха, но запазих достатъчно самообладание да се отблъсна още докато се мъчех да си поема дъх.

Неспособността да насочвам тялото си в желаната посока ме затрудняваше ужасно. При всеки сблъсък на мечовете ни излитах назад, към другия край на балната зала. Изпълнена с мрачна решителност, се оттласквах от стените с ритник, за да се върна, и спирах Тирус отново и отново, преди да е забил острието си в тялото на Гладик. Най-накрая вбесен Тирус се съсредоточи върху мен, а не върху него: когато за пореден път излетях във въздуха, се оттласна с ритник по петите ми. Мечовете ни се сблъскаха, стрелна лакът напред и ме прикова към стената. Сграбчих ръката му, но не я изтръгнах от раменната ямка, не смазах костите.

„Колко лесно, колко лесно само можех да го пречупя още сега, ако не беше той, а някой друг…“

Притисна ме към стената с насочващите си пръстени.

— Какво си мислиш, че ще се случи тук? — попита яростно той. — Не можеш да ме спреш! Избирай!

— Аз не съм свещеник! Няма да избирам между това да загубя ръката или главата си, Тирус! Ще се боря с теб до последен дъх, ще го опазя жив и няма да те убия! Това е моето решение! Ако просто ми се довериш …

— Да ти се доверя? — усмихна се горчиво той. — Както на Тигрис ли?

Дъхът ми секна. Времето около мен сякаш спря, когато мисълта ми се върна, сякаш засмукана във водовъртеж, към онова решение, към онзи миг.