С. Кинкейд - Императрица

Нищо не ми се струваше реално, нищо не беше такова, каквото трябваше да бъде. В главата ми се разстилаше мъгла, която не искаше да се разсее, като дебела облачна покривка. Мъка и Невени се върнаха. Тя взе празната стъклена бутилка и ме погледна изпитателно.

— Веднъж успях да го накарам да изпие цяла бутилка и кълна се, той започна да се кикоти. Можеш ли да си представиш? Всъщност беше малко страшно. Ти?

Не можех да осмисля какво ми казва.

Тя въздъхна.

— Много се надявам, че нямаш мозъчно увреждане, Немезида. Не съм сигурна какво ще правя с теб, ако имаш. Всъщност съм сигурна. Навярно ще те убия. Не мога да си позволя да се занимавам с такова нещо.

Мозъчно увреждане.

В думите ѝ имаше предупреждение, но това ни най-малко не ме плашеше. Запуших ушите си с ръце. Очите на Тирус се взираха в моите в балната зала и аз стиснах клепачи, за да прогоня този образ, но той беше вътре, беше в мен, споменат за този поглед точно преди да… преди той… Не можех да понеса мисълта ми да се върне към това.

Каквото и друго да имаше да ми каже Невени, аз не я слушах. Гласът ѝ заглъхна в блатото от мисли в главата ми. Потънах в сънища за тези две далечни, отчуждени, студени очи и се събудих вледенена до кости.

Към тила ми се притисна нещо твърдо.

Невени стоеше над мен. Току-що беше измъкнала възглавницата изпод главата ми.

— Стига вече! Мъка каза, че излизането от шок предизвиква нещо като… ами, като шок, но мина достатъчно време. Сега трябва да се събудиш. Ставай.

Когато не помръднах, тя ми се намръщи и червената ивица на белега очерта крещяща пътека през ъгълчето на устата ѝ.

— Стига толкова! — продължи да мърмори Невени, извади един блестящ кинжал от ножницата и замахна надолу към мен.

Хванах я за китката и в гърдите ми се надигна гняв.

— Аз не съм немощен старец, когото завари неподготвен! — И за да покажа, че говоря сериозно, я стиснах така, че почти ѝ смазах костите. Отблъснах я, ненадейно разярена. — Престани, ако не искаш да ти нарежа цялото лице!

Невени обаче не се опита да ме нападне пак.

— Ето това си ти! — възкликна тя и се хвана за ръката. — Още си много силна.

— Щеше ли да ме убиеш?

— Само ако ми беше позволила. — Невени вдигна рамене и прибра камата в ножницата. — Помниш ли какво ми каза веднъж? Че скоро ще се почувствам по-добре? Това беше малко след като разбрах, че всички, които познавах и обичах, са били убити…

Погледнах я потиснато. Да, сега разбирах колко безчувствено съм прозвучала.

— Това е последното, което искаш да чуеш, но се оказа права — продължи Невени. — Когато разруших Свещения град и убих Интердикта, наистина се почувствах по-добре. Както и когато взех този кораб. И когато те хванах, преди да изгориш. Помисли си само: цялата галактика знае, че императрицата им е убила техния Интердикт. Представи си какъв ужас ще изпитат, когато се върнеш от мъртвите, но този път наистина, и кажеш, че ще убиеш и други.

Затворих очи.

— Какво искаш?

— Искам да ти кажа, че разбирам как се чувстваш. Аз загубих всичко. Ти обичаше Тирус толкова много, че се върна, макар да знаеше, че те чака сигурна смърт, а какво направи той? Ожени се за теб, а после, в качеството си на твой нов съпруг, те уби .

Беше го казала, беше облякла в думи това, което беше толкова непоносимо, че не можех да мисля за него. Сега обаче ми се налагаше. Сега помислих. Притиснах длан към новата кожа на гърдите си и започнах да мисля за това, пак и пак.

Тирус ме беше убил.

Тирус… ме… беше… убил.

Беше го сторил. Наистина го беше сторил. Наистина ме беше убил.

— Има само един начин да се съвземеш след такова нещо и ти знаеш какъв е той — продължи Невени и в очите ѝ просветна дивашки пламък. — Намери го и му се отплати със същото. И накарай империята му да рухне заедно с него. Знам, че го искаш. Ако още не го искаш, скоро ще го пожелаеш. Сигурна съм.

Само като слушах въодушевения ѝ глас, ми прилошаваше.

— Знам какво си мислиш — продължи тя. — Какво могат да направят трима души? Но ние не сме кои да са трима души! Ние сме най-силният мъж и най-силната жена в цялата галактика — както и най-опасната терористка! Немезида, ти си галактическа императрица, публично убита от съпруга си, която ще се върне от мъртвите. Императрицата, която не е Високопочитаема, императрицата, която уби Интердикта… Мислиш, че не можем да се възползваме от тази твоя репутация? Ти си легенда! И тримата сме легенди — само си представи какво можем да постигнем!