Аластер Рейнольдс - Казъм Сити

Смесената чума атакува нашето общество из основи.

Това не беше нито изцяло биологичен вирус, нито изцяло софтуерен вирус, а някаква странна и променяща се смесица от двете. Така и не успяхме да изолираме щам от чумата, но в чистата си форма тя трябва да наподобява наномашина, аналог на съчетанията на молекулярно ниво на собствените ни технологии за самозадействащи се лекарствени средства, предварително вкарани за всеки случай в човешкия организъм. Извънземният й произход изглежда несъмнен. Също така е ясно, че нито едно от средствата, които опитахме срещу нея, не успя да й въздейства, освен, най-много, да я забави. В повечето случаи намесата ни само влошаваше положението. Чумата се адаптира към нашите атаки, преобразува нашите оръжия и ги обърна срещу нас. Като че ли я ръководеше някаква интелигентност, намираща се в нея самата. Не знаем дали чумата е била насочена срещу човечеството… или просто сме имали невероятно лош късмет.

Както показва опитът ни, на това място най-вероятно ще решиш, че този документ е някаква фалшификация. Опитът ни показва също така, че като отречем това, ще ускорим процеса на приспособяване с малък, но статистически значим фактор.

Този документ не е фалшификация.

Смесената чума е реалност и последиците от нейното нашествие са много по-лоши, отколкото си в състояние да си представиш сега. По времето на нейната поява нашето общество беше пренаситено с трилиони миниатюрни машинки. Те бяха нашите немислещи, безропотни слуги, даващи живот и оформящи материята, но ние изобщо не се замисляхме за тях. Те се движеха неуморно в кръвта ни. Трудеха се неспирно в клетките ни. Пребиваваха в мозъците ни и ни свързваха в демаршистката мрежа на почти незабавно вземане на решения. Ние се движехме из виртуална среда, изтъкана от директните манипулации на сензорните механизми на мозъка ни, които сканираха и свързваха умовете ни в работещи със скоростта на светлината компютърни системи. Ние ковяхме и оформяхме материя с мащабите на планина; пишехме симфонии от материя; карахме я да танцува според капризите си, подобно на опитомен огън. Само конджоинърите бяха достигнали по-близо до Божествената същност… и някои казваха, че ние не сме много след тях.

Машините създаваха нашите обикалящи в орбита градове-държави от камък и лед и след това вкарваха в инертната материя съживяваща програма, за да я превърнат в част от съответната екосистема. Мислещи машини се грижеха за нормалното функциониране на тези градове-държави и осигуряваха безпрепятственото съжителство на повече от десетте хиляди подобни населени места, съставляващи Глитър Банд, които обикаляха около Йелоустоун. Машините превърнаха Казъм сити в това, което беше, те оформиха аморфната му архитектура така, че го превърнаха в приказна и фантасмагорична красавица.

Всичко това вече го няма.

Беше по-лошо, отколкото си мислиш. Ако чумата бе убила само нашите машини, пак щяха да умрат милиони хора, но все пак щеше да е възможно да се възстановим дори от такава катастрофа. Чумата обаче не се задоволи само с разрушението; тя премина по-нататък, в сфери, много по-близо до изкуството, но изкуство от неповторимо извратен и садистичен вид. Тя стана причина нашите машини да продължат да се развиват без контрол, поне без нашия контрол, търсейки странни нови симбиози. Сградите ни се превърнаха в готически кошмари, улавяйки ни в капани, преди да успеем да избягаме от смъртоносното им преобразуване. Машинките в нашите клетки, в кръвта ни, в главите ни, започнаха да се изскубват от определените им ограничения и да разрушават живата материя. Ние се превърнахме в блестящи, ларвоподобни сплави от плът и машина. Когато ги погребвахме, нашите мъртъвци продължаваха да се разрастват, да се уголемяват, да се сливат с архитектурата на града.

Бяха ужасни времена.

И те все още не са приключили.

Но все пак, като всяка ефикасна чума, нашият паразит внимаваше да не унищожи напълно населението. Десетки милиони умряха, но десетки милиони си осигуриха нещо като убежище, криейки се в херметически запечатани анклави в града или в орбита. На машините и лекарствата в телата им бяха дадени спешни нареждания за саморазрушение и те се превърнаха в безвредна прах, която бе изхвърлена безпроблемно от тялото. Хирурзите работеха трескаво, за да вадят имплантите от главите на хората преди чумата да е достигнала до тях. Други граждани, прекалено силно свързани със своите машини, за да се откажат от тях, потърсиха подслон в камерите за замразяване. Те предпочетоха да бъдат погребани в запечатани общи криокрипти… или да напуснат напълно системата. Междувременно десетки милиони хора нахлуха в Казъм сити от орбита, бягайки от разрухата, обхванала Глитър Банд. Някои от тях бяха сред най-богатите ни обитатели, но сега са бедни като всички бежанци в човешката история. Това, което откриха в Казъм сити, надали им донесе особено голям комфорт…”