Джентри Ли - Градината на Рама

Никол беше смутена.

— И всички вие мислите, че аз трябва да приема тази сделка и да се призная за виновна, независимо от това, че до момента съм твърдяла, че съм невинна?

— Ние не искаме да умреш — кимна Кати. — Особено без причина.

— Без причина? — внезапно погледът на Никол заискри. — Ти мислиш, че ще умра без причина ? — тя блъсна масата, изправи се и закрачи из килията. — Ще умра за справедливостта . — Никол говореше повече на себе си, отколкото на Кати. — Поне така мисля аз. Макар и да няма нито една душа във Вселената, която да го разбира.

— Но, майко — възрази Кати, — за кого ще е от полза това? Твоите деца и внучката ти ще бъдат лишени завинаги от твоята компания, а Бенджи ще остане в онова ужасно място…

— Значи ето я сделката — прекъсна я Никол. Гласът й постепенно се повишаваше — По-коварна от договора на Фауст с дявола… Зарежи принципите си, Никол, и се признай за виновна, макар че изобщо не си съгрешила. И не продавай душата си заради някаква обикновена, лична, земна отплата… молят те да приемеш сделката заради благото на семейството си… Можеш ли да се обърнеш към майка по този начин и да очакваш, че тя няма да се поддаде?

Погледът на Никол беше огнен. Кати бръкна в чантата, извади цигара и я запали с трепереща ръка.

— И кой идва при мен с това предложение? — продължи Никол. Вече крещеше. — Кой ми носи вкусна храна и вино, и снимки на семейството, за да ме размекне? Кой е самозабитият нож, който ще ме убие със сигурност, но много по-мъчително от електрическия стол? Ами да, това е моята собствена дъщеря, съкровения плод на моята утроба.

Неочаквано Никол пристъпи напред и сграбчи Кати.

— Не ставай Юда заради тях, Кати — изрече, разтърсвайки изплашената си дъщеря. — Ти си много по-добра. След време, ако наистина ме осъдят и екзекутират по тези абсурдни обвинения, ти ще оцениш какво съм направила.

Кати се освободи от хватката на майка си и се олюля назад. Смукна дълбоко от цигарата.

— Това са глупости, майко — изрече миг по-късно. — Абсолютни глупости… Ти си оставаш все така самодоволна… Виж, дойдох да ти помогна, да ти предложа възможност да живееш. Защо поне веднъж в проклетия си живот не послушаш някой друг?

Няколко секунди Никол остана втренчена в Кати. Когато заговори отново, гласът й бе по-мек.

— Изслушах те, Кати, и не харесах това, което чух. Освен това те наблюдавах… И за миг не си въобразявам, че си дошла за да помогнеш на мен . Това би било в пълен разрез с това, което съм наблюдавала в характера ти през последните няколко години. В цялата тази работа трябва да има нещо за самата теб… Нито пък вярвам, че представляваш Ели и Патрик. Ако това беше така, те щяха да дойдат с теб. Трябва да призная, че за момент бях объркана и имах чувството, че може би наистина причинявам прекалено много болка на децата си… Но сега, в последните минути, разбрах съвсем ясно какво става… Кати, моя скъпа Кати…

— Не ме докосвай повече — Кати довърши цигарата и се опита да се успокои. — Виж — изрече най-накрая, — не давам и пукнат грош за това, което изпитваш към мен, но защо, майко, защо не можеш да помислиш за Патрик и Ели, та дори за малката Никол? Толкова ли е важно да станеш светица, че си готова да страдаш за това?

— След време — отвърна Никол — те ще разберат.

— След време — изрече ядно Кати — ти ще си мъртва… След много кратко време… Съзнаваш ли, че в мига, в който изляза оттук и кажа на Накамура, че сделката отпада, датата за твоя процес ще бъде назначена? И че нямаш никакъв шанс, абсолютно никакъв шибан шанс?

— Не можеш да ме изплашиш, Кати.

— Не мога да те изплаша, не мога да те разчувствам, дори не мога да апелирам към чувството ти за справедливост. Като всички добри светци ти слушаш само собствения си глас.

Кати си пое дълбоко дъх.

— Ами, това е всичко… Довиждане, майко. — Въпреки желанието й нови сълзи изпълниха очите на Кати.

Никол плачеше открито.

— Сбогом, Кати. Обичам те.

— Сега защитата може да произнесе заключителната си реч.

Никол стана и заобиколи масата. Жената на предния ред се наричаше Карен Штолц и беше от швейцарски произход. Никол я познаваше доста добре още от времето, когато Карен и съпругът й държаха малката пекарна в съседство с дома на семейство Уейкфийлд в Бовоа.

— Здравей, Карен — изрече тихо Никол, като спря точно пред съдебните заседатели. Те седяха по трима в два реда. — Как са Джон и. Мари?… Сигурно вече са пораснали.