Джентри Ли - Градината на Рама

Когато биотът Гарсия, който й носеше храната, включи, във вечерята й пресен хляб и няколко сурови моркова, Никол заподозря, че в режима ще настъпи някаква промяна. Няколко дни по-късно Тиасо влезе в килията с гребен, грим, огледало и дори парфюм. За първи път от месеци насам Никол се наслади на продължителна и чудесна баня и се освежи. Когато биотът вдигна дървената вана и се приготви да напусне, й подаде една бележка. „Утре сутрин ще имате посетител.“

Никол не можа да спи. Сутринта като малко момиченце бъбреше с приятелката си катеричката, обсъждаше надеждите и вълнението от предстоящото посещение. Неколкократно се обезпокои за външния си вид и най-накрая обяви лицето и косите си за безобразни. Времето течеше много бавно.

След много дълго време, точно преди обяд, тя чу по коридора към килията да се приближават човешки стъпки. Никол се втурна напред в очакване.

— Кати — извика, когато видя дъщеря си на последния завой.

— Здравей, майко — рече Кати, отключи вратата и влезе в килията. Двете жени останаха прегърнати доста дълго. Никол не се опита да възпре сълзите, които се стичаха по бузите й.

Седнаха на леглото, единствената мебел в стаята, и няколко минути разговаряха приятелски за семейството. Кати я осведоми, че има внучка („Никол дьо Жарден Търнър — каза тя. — Трябва да си много горда“) и после извади двайсетина снимки. Това бяха последните фотографии на бебето с родителите му, снимки на Ели и Бенджи някъде в парка, Патрик в униформа и дори Кати с вечерна рокля. Никол ги гледаше, една по една, очите й бяха постоянно влажни.

— О, Кати — възкликна тя на няколко пъти.

Когато приключи, Никол многословно благодари на дъщеря си, че е донесла снимките.

— Можеш да ги задържиш, майко — рече Кати, изправи се и отиде до прозореца. Отвори чантичката си й извади цигари и запалка.

— Скъпа — обади се колебливо Никол, — моля те, недей да пушиш тук. Вентилацията е отвратителна. Ще ми мирише седмици наред.

Няколко секунди Кати остана загледана в майка си, сетне прибра цигарите и запалката обратно в чантата. Миг по-късно двойка Гарсия пристигнаха пред килията с маса и два стола.

— Какво става? — запита Никол.

— Ще обядваме заедно — усмихна се Кати. — Приготвила съм нещо специално за случая — пиле със сос от гъби и вино.

Храната, която беше с божествен аромат, беше внесена в килията от трети Гарсия и сервирана на застланата маса, редом с финия порцелан и среброто. Имаше даже бутилка вино и две кристални чаши.

За Никол бе трудно да запази добрите маниери. Пилето бе толкова вкусно, а гъбите така крехки, че тя изяде всичко, без да проговори. Само от време на време, докато отпиваше глътка вино, измърморваше:

— М-м-м. Фантастично — но докато чинията й не се опразни, не каза нищо повече.

— И така, Кати — рече тя с топла усмивка, след като й благодари за храната, — какво става с теб? С какво се занимаваш?

Кати се изсмя дрезгаво.

— Старите глупости. Сега съм „Директор по развлеченията“ на целия курортен комплекс Вегас… Ангажирам артисти за представленията в клубовете… Бизнесът върви страхотно, нищо че… — Кати се сепна, припомняйки си, че майка й не знае за войната във втория модул.

— Откри ли мъж, който да оцени всичките ти достойнства? — запита деликатно Никол.

— Не и такъв, който да се задържи — Кати бе предпазлива в отговора и внезапно стана напрегната. — Виж, майко — тя се облегна на масата и се наклони напред, — не съм дошла да обсъждаме интимния ми живот… Имам предложение за теб, или по-скоро семейството има предложение, което всички подкрепяме.

Никол гледаше дъщеря си, смръщила вежди в недоумение. Едва сега забеляза, че за последните две години, откак не я беше виждала, Кати е остаряла значително.

— Не разбирам. Какво предложение?

— Както знаеш, от известно време правителството подготвя процес срещу теб. Вече са готови. Обвинена си в противодържавна дейност, а присъдата със сигурност е смъртно наказание. Прокурорът ни съобщи, че доказателствата срещу теб са железни и че без съмнение ще бъдеш провъзгласена за виновна. Но заради миналите ти заслуги към колонията, ако се признаеш за виновна в по-малкото престъпление „непреднамерена противодържавна дейност“, той ще отхвърли…

— Но аз не съм виновна в нищо — изрече убедено Никол.

— Зная, майко — отвърна Кати със следа от нетърпение в гласа. — Но ние — Ели, Патрик и аз — сме единодушни, че съществува голяма вероятност да бъдеш осъдена. Прокурорът ни обеща, че ако ти се признаеш за виновна в по-малкото престъпление, веднага ще те преместят при по-добри условия и ще ти бъдат разрешени свиждания с цялото семейство, включително с внучка ти… Дори намекна, че може да ходатайства пред властите Бенджи да живее с Робърт и Ели…