Джон Скальци - Емперо

— Ако им предложим облекчени схеми на изплащане, ще приемат — намеси се Белмент.

Деран поклати глава.

— Не. От сега нататък само пари на масата. За всичко.

— Това е лудост — заяви Белмент.

— Не е лудост. Това е краят на цивилизацията, каквато я познаваме; нямаме време за разсрочено плащане.

— Това означава да си разкрием картите — отбеляза Простър.

— Целият смисъл е да си разкрием картите — подчерта Деран. — Ако те мислят, че според нас няма време за разсрочено плащане, за тях краткият срок също ще стане главно условие. Те имат пари; само трябва да решат да ни ги дадат. — Той погледна към Лина Ву-Герц. — А ако мислят, че цивилизацията ще свърши и парите така или иначе ще загубят стойност, няма да са много против да се лишат от тях. Ще смятат, че са на далавера.

Простър кимна.

— Значи произвеждаме кораби и оръжия сега…

— Докато е още евтино и лесно, защото колкото повече струи на Потока изчезват, толкова по-скъпо ще е да се сдобием с материали, а и по-трудно — прекъсна го Деран.

— … и вземаме колкото се може повече пари предварително, а после, когато струите на Потока изчезнат, преместваме базата си на Край, където парите още ще имат стойност и остатъкът от цивилизацията все още ще се нуждае от оръжия и кораби.

— Такъв е планът — каза Деран. — В общи линии.

Простър кимна, огледа седналите на масата и видя, че други също кимат, даже Белмент и Тийган. После се обърна пак към Деран.

— Явно си прав: краят на цивилизацията ще е добър за бизнеса — отбеляза той.

— Да — каза Деран. — Така мисля.

— Между другото, репликата си я биваше.

Деран засия.

— Благодаря ти, Простър.

Вратата на съвещателната зала се отвори и помощничката на Деран, Витка, подаде глава, за да обяви пристигането на обяда; бяха вкарани маси на колелца, отрупани с храна и напитки. Членовете на борда станаха и започнаха да се самообслужват, като си бъбреха. Помощничката на Деран се приближи до него с чаша горещ чай от любимия му сорт, който пазеше скътан за него в бюрото си.

— Как мина? — попита Витка и му подаде чашата.

— Мисля, че може и да съм успял — отвърна Деран и сръбна от чая. — Те май разбраха какво искам да постигна с този план.

— Е, планът е добър.

— И аз така мисля — призна Деран.

— Ще ви донеса нещо за ядене. — Витка отиде до масите с храна.

Деран отпи пак от чая си, наслаждавайки се на постигнатото днес. Той нямаше нужда от борда, за да свърши всички неща, които им бе описал — всъщност вече бе започнал прехвърлянето на голяма част от авоарите на Дома на Край, — но тяхното сътрудничество подобряваше нещата. Правеше ги по-лесни. По-прости. Нямаше да е принуден да се бори толкова много с тях и нямаше да му се наложи да прави толкова много персонални промени, колкото подозираше. Поне засега. Имаше малко време. Поне за момента.

„Да, всичко се нарежда добре“, помисли си Деран, отпи пак от чая си и се строполи мъртъв, а чашата се търкулна до него.

Витка се обърна с чиния с храна, изпищя, изпусна чинията на пода и се втурна към трупа на Деран. Останалите от борда стояха и зяпаха мълчаливо зрелището. След минута Витка изхвръкна от стаята, викайки за медицинска помощ.

Членовете на борда продължиха да зяпат трупа на Деран.

— Е, това не го направих аз — каза накрая Белмент.

— А някой друг? — попита Проктър.

Разнесе се всеобщо отрицателно мърморене.

— Хм — изсумтя Проктър и отхапа от хлебчето си.

— Е, ще продължим ли по неговия план? — попита Тийган.

Лекарите нахълтаха в стаята, преди някой да успее да отговори.

По същото време, когато Деран Ву се строполяваше мъртъв на пода на последния етаж на Дома на гилдиите, няколко етажа по-долу Кива Лагос се бореше с изкушението да изхвърли някого през прозореца.

— Какво, да те шибам, каза току-що? — попита тя мъжа, седнал от другата страна на бюрото.

Мъжът, Багин Хойвел, старши търговски посредник на Дома Улф, не трепна.

— Отлично ме чухте, лейди Кива. Домът Улф възнамерява да преразгледа договорите си с Дома Нахамапитин, на който вие сте управител. Бихме предпочели тези преговори да бъдат проведени позитивно, в дух на сътрудничество и взаимна изгода. Но ако това не е възможно — а по отговора ви съдя, че може да не е, — то нямаме нищо против да подадем молба за разтрогване до Съда на гилдиите.

— На какво основание?

— На основание, че цивилизацията рухва, лейди Кива.

Кива хвърли поглед към Сеня Фундапелонан, която бе адвокатка на Дома Нахамапитин — е, поне доскоро, докато графиня Нахамапитин не я простреля по погрешка при опит да убие Кива, което накара Сеня да смени страните и да дойде да работи за Кива, която сега ръководеше Дома Нахамапитин, защото графинята бе в затвора по обвинение в държавна измяна. Кива бе сложила Фундапелонан начело на юридическия отдел на Дома Нахамапитин, освен това двете го правеха и го правеха добре — всичко това бе наистина ужасно внезапно и оплетено. Сега Фундапелонан изтълкува безпогрешно погледа ѝ.