Джон Скальци - Колапс

Бунтовниците щяха да успеят, ако не беше прекъсването на Потока.

Разбира се, в гилдиите е утвърден законен и стандартен начин екипажът да извърши бунт и тези правила се спазват от столетия. Старши член на екипажа, желателно е да бъде първият помощник-капитан, но може да бъде и главният инженер, главният техник, главният лекар или дори представителят на собственика в някои твърде чудати обстоятелства, връчва на имперския делегат официално Изложение на оплакванията, подбуждащи към бунт, съставено съгласно възприетия от гилдията протокол. Имперският делегат се съветва с главния капелан на кораба, те призовават свидетели и изслушват показания, ако е необходимо, и след не повече от месец двамата обявяват или Заключение за бунт, или Отказ за бунт.

В първия случай началникът на охраната официално отстранява от длъжност капитана и го поставя под стража, а в следващото местоназначение на кораба на капитана му предстои официално изслушване от гилдията и възможните наказания са загуба на кораб, на ранг, на право да работи в космическия транспорт, граждански иск или наказателен процес, който може да завърши със затвор или смъртна присъда за най-тежките провинения. Във втория случай началникът на охраната се заема с оплакалия се член на екипажа, комуто предстои официалното изслушване от гилдията и т.‍н.

Очевидно е, че никой не постъпва така.

Стигаме до истинското протичане на бунтовете с оръжия, насилие, внезапна смърт, зверства между офицерския състав и стъписано недоумение на екипажа какво става, мамицата му. Според това кой надделява или убиват капитана и изхвърлят трупа в пустотата, а после преправят всичко със задна дата, за да изглежда законно и спретнато, или бунтовните офицери и членове на екипажа се запознават отблизо с това, което е извън въздушния шлюз, а капитанът представя Уведомление за незаконен бунт, което лишава наследниците на бунтовниците от техните привилегии и пенсии, тоест вдовиците или вдовците и децата гладуват и попадат в черните списъци на гилдиите за следващите две поколения, защото не е ли очевидно, че желанието за бунт е заложено в ДНК досущ като цвета на очите или склонността към смущения в храносмилането.

На мостика на „Разкажи ми още нещо” капитан Арулос Гинеос трябваше да се справя с истински , а не протоколен бунт и поне пред себе си можеше да признае, че изгледите за бъдещето й не бяха добри. А по-конкретно, щом нейният първи помощник и хората му от екипажа успееха да пробият онази стена с резачките за корпуси, Гинеос и колегите й на мостика скоро биха станали жертви на „злополука”, която ще бъде уточнена по-късно.

— Оръжейният шкаф е празен — съобщи третият помощник Невин Бернъс, след като надникна.

Гинеос кимна. То се знае, че е празен. Шкафът беше кодиран, за да имат достъп до него точно петима души — капитанът, старшите вахтени офицери и началникът на охраната Бреман. Един от петимата бе взел оръжията по време на предишната вахта и логиката подсказваше, че го е сторил първият помощник-капитан Оли Инвър, който заедно с приятелите си режеше стената в момента.

Гинеос не беше със съвсем празни ръце. Имаше стреломет с ниска мощност, който криеше в ботуша — навик от ранната й младост с бандата на Бързите кучета из подземията на Грусгот. Единствената стреличка можеше да й послужи при стрелба от упор, но на разстояние повече от метър само би ядосала улучения. Гинеос не се заблуждаваше, че стрелометът би спасил нея или подчинените й.

— Какво е положението? — обърна се тя към Лика Дън, която опитваше да се свърже с другите офицери в „Разкажи ми”.

— Нищо от инженерния сектор, откакто главната Фаночи ни се обади — отговори Дън. Ева Фаночи първа съобщи, че въоръжени хора от екипажа начело с първия помощник превземат нейния сектор, затова Гинеос блокира достъпа до мостика и обяви обща тревога. — Главният техник Восни не отговаря. Доктор Ютмен — също. Бреман е затворен в каютата си.

Значи това бе сполетяло Питер Бреман, началника на охраната в „Разкажи ми”.

— Какво каза Егерти?

Луп Егерти беше представителят на собственика и при нормални обстоятелства имаха полза от него колкото и нерез от цици, както гласи пословицата, но едва ли участваше в бунта, защото бунтовете вредят на бизнеса.