Джон Скальци - Колапс

— Нищо. Нито дума и от Слейвин или Прийн — изброи Дън имперския делегат и капелана. — Вторият помощник Ниин също не отговаря.

— Почти пробиха.

Бернъс сочеше стената. Гинеос се смръщи. Бездруго не понасяше своя пръв помощник, който гилдията й натрапи по препоръка на Дома Туа — собствениците на „Разкажи ми”. Предпочиташе вторият помощник Ниин да стане пръв. Трябваше да бъде по-настойчива. Следващия път.

„Не че ще има „следващ път” в живота ми” — каза си Гинеос. Можеше да се смята за мъртва, верните й офицери — също, ако вече не са ги пречукали, а „Разкажи ми” се намираше в Потока и щеше да остане в него още цял месец, значи нямаше как да изстреля черната кутия на кораба, за да разкаже какво се е случило. Преди „Разкажи ми” да излезе от Потока при Край, всичко ще бъде забърсано старателно, фактите — подправени, версиите — репетирани. „Участта на Гинеос беше трагична — ще казват те. — Взрив. Толкова хора загинаха. А тя се върна безстрашно там, за да се опита да спаси още някого.”

Или нещо подобно.

Стената бе прогорена, след минута парче метал се стовари на пода и през дупката влязоха трима от екипажа с лъчемети и се обърнаха на различни страни, за да държат на прицел всички на мостика. Никой от вахтата не помръдна, нямаше смисъл. Един от въоръжените даде знак, че помещението е обезопасено, и първият помощник Оли Инвър се промуши през дупката в мостика. Зърна Гинеос и се отправи към нея. Лъчемет бе насочен към главата й.

— Капитан Гинеос — отсечено кимна Инвър.

— Оли — отвърна със същото кимване тя.

— Капитан Арулос Гинеос, в съответствие с член 38, алинея 7 от Общия кодекс на Гилдиите за космически превози аз обявявам…

— Оли, спести ми тъпотиите — прекъсна го Гинеос.

Инвър се подсмихна.

— И така може.

— Трябва да призная, че доста добре го извъртя този бунт с превземането първо на инженерния сектор, за да заплашваш с взрив на двигателите, ако нещо потръгне зле за тебе.

— Благодаря, госпожо капитан. Аз наистина се опитах да извърша тази промяна с минимални жертви.

— Това означава ли, че Фаночи е жива?

— Казах „минимални”, госпожо капитан. Налага се да отбележа със съжаление, че главен инженер Фаночи не се държа много сговорчиво. Нейният заместник Хайбърн беше повишен.

— Колко от останалите офицери са на твоя страна?

— Според мен няма смисъл да се тревожите за това.

— Е, поне не се преструваш, че няма да ме убиеш.

— Искам да заявя, госпожо капитан, колко съжалявам, че се стигна до това. Наистина се възхищавам от вас.

— Оли, вече ти казах да ми спестиш тъпотиите.

Поредната усмивчица изпълзя на лицето на Инвър.

— Да, не си падате по ласкателствата.

— Имаш ли желание да ми обясниш защо подготвихте този бунт?

— Всъщност нямам.

— Хайде, угоди ми. Бих искала да знам защо ще умра.

Инвър сви рамене.

— За пари, разбира се. Пренасяме голяма пратка оръжия, които военните на Край ще използват в борбата с продължаващото въстание. Пушки, лъчемети, ракетни системи. Знаете го добре, нали подписахте приемателно-предавателния протокол. Свързаха се с мен, когато бяхме в Алпайн, и ми предложиха да ги продам на въстаниците. Цената е по-висока с трийсет процента. Прецених, че сделката е изгодна. И казах „да”.

— Любопитна съм как си намислил да им доставиш оръжията. Космодрумът на Край се контролира от властите на планетата.

— О, няма да се стигне дотам. Излизаме от Потока и ни нападат „пирати”, които заграбват товара. Вие и другите от екипажа, които не ми се подчинят, загивате при нападението. Просто и лесно, всеки от оцелелите си прибира пачката и е доволен.

— Но Домът Туа няма да е доволен — напомни Гинеос за собствениците на „Разкажи ми”.

— Имат си застраховки и за кораба, и за товара. Ще го преглътнат.

— Но шефът няма да се зарадва от съдбата на Егерти. Ще ти се наложи да го убиеш. А той е зет на Янер Туа.

Инвър се засмя, щом чу името на старшия в Дома Туа.

— Знам от достоверен източник, че Туа няма да се опечали излишно, ако любимият му син овдовее. Има и други съюзи, които би могъл да заздрави с нов брак.

— Значи всичко си обмислил.

— Нищо лично, госпожо капитан.

— Оли, да бъда убита заради пари ме засяга лично, струва ми се.

Инвър отвори уста да отговори, но тъкмо тогава „Разкажи ми още нещо” изпадна от Потока и се задействаха аварийни сигнали, които никой на кораба — дори Гинеос или Инвър — не бе чувал, освен при тренировки в академията.